Звиница - между грижите и щъркелите

Селото на щъркелите Звиница посреща вече своите птици. Първите кацнаха в гнездата си още преди десетина дни, до края на месеца ще си дойдат и останалите, казват местните. В петък, деня, в който екип на Радио Кърджали влиза в селото, има и други поводи за усмивки - раздават пенсиите. Десетки жители се стичат към сградата на читалището, където изчакват на опашка, за да получат парите си. За съжаление, усмивките им са тъжни и криви.

Повечето се оплакват – един взима едва 523 лв. пенсия, а стажът му е 42 години. Други са с още по-ниски пенсии – по 440 лв. „тока ли да плащаш, за храна ли, за лекарства ли по-напред“. Мнозина казват, че първото нещо, което ще си купят, е лекарства. Някои философски отбелязват, че ако пенсията е по-голяма, ще харчат повече, като е малка – по-малко ще харчат. Но всички са категорични, че парите не стигат.

Тежи им, че селото има два големи проблема – няма вода, няма и лекар и здравен пункт

Превръща ли се Звиница в село със затихващи функции? За съжаление демографските проблеми не подминават и нашето село. Младите са по чужбина, а които се замогнат, отиват в града. Селските условия на живот не са както преди години, казва Мухарем Алиосман, секретар в читалището в село Звиница:

„Затвори се училището преди 10 години. Преди две се затвори и детската градина. Вече нямаме лекар в селото. И това е голяма трудност за местните. Около 80 процента са възрастни, над пенсионна възраст и за тях е трудно да ходят до града на лекар. Почти всички хора са болни и имат нужда от постоянни прегледи.“

Нерешеният проблем с водоснабдяването на едната от махалите в Звиница също отказва младите от живота на село, казва Мухарем Алиосман и отбелязва, че „хората в пустинята изкарват вода и живеят, а ние в една европейска държава имаме такива банални проблеми“.

Всъщност, радост на местните хора носят щъркелите, които са емблемата на Звиница. За област Кърджали това е селото с най-много от прелетните птици. А в страната Звиница е на четвърто място по брой на бели щъркели.

Мухарем Алиосман разказва: „Щъркелите идват заради хората, защото ние сме свързани с тях, като обработваме нивите… Нашето трудолюбие ги привлича.“

От няколко години кръжокът по краезнание към читалището преброява щъркелите в селото. Данните показват, че от 50-те гнезда постоянно заети с двойки са 36. С потомството, което птиците отглеждат, броят им достига до 150 всяка година.

Освен като селото на щъркелите, допреди десетина години Звиница беше известно и като селото на чушките, тъй като е заемало трето място в цялата страна по производство на червена капия. Над 1500 декара се засаждаха с капия, спомня си Мухарем Алиосман. В момента обаче едва десетина души гледат чушки. Драстично е намалена и площта – около 100-150 декара. Вместо капията навлизат житните култури.

Малката надежда за духовния живот в Звиница се разраства през лятото, когато в селото идват децата и младежите, пръснати иначе по градовете и големия свят. Тогава и читалището се оживява, и тук-там някой посяга към някоя книга в библиотеката, а любознателните търсят да научат повече за родния край, казва Мухарем Алиосман. Според него районът е с богат туристически потенциал, който може да конкурира съседните ни държави, но не се прави достатъчно в тази насока.

 „Ето, нашето село е от малкото села , които имат история от праисторическо време. Ние имаме селище от каменно-медната епоха, отпреди 7 хиляди години и оттогава непрекъснато има живот – от времето на траките, от времето на римляните, от византийско време, от османско време. Първото сведение за заселване на турци е от 1472 г. В османския архив за санджак Чирмен се споменава нашето село като Боаджик. Тогава са били 15 домакинства. Това прави Звиница едно от най-старите със запазена история“, каза Мухарем Алиосман.