Д-р Кеворкян често готви автентични стари неща, които се приготвят векове наред в къщите. Специално за ястието мантъ - то кореспондира с италианските равиоли. Тестото е съвсем обикновено - от хладка вода, сол, малко мазнинка. Прави се меко тесто, от което се изрязват квадрати. "В тези квадратчета в нашите къщи, защото сме дошли от Текирдаг, моите баби правеха този тип мантъ. На малки квадратчета, пълниха ги с варено пилешко месо, тоест ситно накълцано бялото му месо, защипваха ги като лодчици и ги подреждаха под ъгъл едно до друго, което се получаваше като една дантела. Помните ли тези красиви дантели, плетени на една кука, с което бабите покриваха сандъците си, масите, слагаха върху облегалките на столовете и така. Така изглеждаше мантъ, когато е наредено. След това то се полива с масло и се запича във фурната до златисто. Така изпечената тава се залива с пилешкия бульон и отново се слага във фурната, докато попие целият бульон и по повърхността се получи една много тънка коричка по върховете на лодките. Та това нещо вече е готово за сервиране и се сервира в чинийките, по няколко лодки, заляти с кисело млеко и с чесън. Безумно вкусно".
ГОТВЕНЕТО КАТО МЕДИТАЦИЯ
Приготвянето на мантъ е като медитация, защото:
"Едно време, дълго време на подреждане, на рязане, на защипване, в което буквално забравяш за този свят. Забравяш за проблемите ти, изключваш за всичките си графици, в никакъв случай не вдигаш телефона, защото целият си в брашно и масло, и в крайна сметка разбираш, че цялото това време си е струвало, че ти всъщност си дал една красива ваканция на мозъка си. И не е нужно да ходиш дори в залите. А така поне се чувствам аз в този момент".
В лодките не се слагат никакви подправки, защото по "това време цялата къща миришеше на вкусно пилешко и масло. Бульонът беше с един пръст мазнина отгоре".
В арменската кухня има вариации на ястието мантъ. В различните региони, в Бандърма, загъват в тестените торбички омесена кайма с подправки. В Хельов и околностите му пълнят тези тестени парченца с кавардисани пилешки дробчета, с лук, подхправки и ориз. Завиват ги във форма на бохчички. И отново се заливат с кисело млеко и чесън". Самите бохчички са колкото една хапка.
Предаването " Вкусен следобед" се слуша и зад граница. Там имаме аудитория и благодарение на нашите приятели в странство . Кулинарката Петя Аргирова овкусяваше неделите ни, с нейните любопитни и подробни рецепти, които винаги се случват . Запомнящи са интервютата за масления щолен, за заешките бутчета от Тюрингия, за това как се..
Eдна от големите приятелки на предаването, поетесата Божидара Ангелова посвещаваше остроумни и забавни стихотворения на "Вкусен следобед", а много често и разсмиваше слушателите с глъвоблъсканиците как да почиваме на Луната, коя е промоцията на всички промоции , как да се измъкнем живи, ако не разпознаваме приятелите и шефа си и с..
И друга наша приятелка зад граница побърза да ни поздрави, още повече, че и "Вкусен следобед", и самата тя, наскоро имаха рожден ден, тоест делят една и съща съдба в календара . В своето представяне Весела пише, че е поносимо разсеяна; ужасяващо бавна, но точна и вярна . Затова дори и когато си говорим отвреме навреме, тя е невероятна..
Първата приятелка на предаването "Вкусен следобед" бе Роса Соколова - писателят енергетик, чийто дом е нейна крепост. Там беше и първата ни среща, а освен нея, там ме посрещна и невероятно трудолюбивия Алдо, както и куче, костенурка , котка и красива градина с екзотични плодове. А първия ни десерт заедно беше пъпеш с други плодове и сок от бъз...
Цвети Радева, водещата на фолклорното предаване „Имат ли песните спиране?“ по програма „Хоризонт“ на БНР, спечели голямата награда „Сирак Скитник“ за 2024 г. „Тази награда е голямо признание, защото тя е точно за фолклорно предаване,“ сподели Цвети Радева. „Не очаквах това отличие, особено след като бях в конкуренция с Радио Варна и техните..
Къде в града биха се реализирали с испански език, първо. Във моето училище има 0.5 паралелка строителство и архитектура и 0.5, говоря, за 2024 - 2025 та година - 0.5 интериорен дизайн. Знаете, че в сектора и ма недостиг на кадри. Ученици от езикови паралелки масово учат архитектура". "Мисля, че е редно да се даде шанс на такива гимназии,..
Община Кърджали прави за трети път опит да сформира доброволно формирование, което да помага на огнеборците, както и при наводнения, земетресения, издирване на хора при кризисни ситуации. Кандидатите трябва да са здрави и неосъждани, като преминават 160 часа обучение, което им се заплаща . Заплащат се и дейностите, в които ще участват...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478