Над 40 млн. лв. влизат в държавната хазна от златодобива на "Ада тепе"

Над 40 млн. лв. са плащанията към държавата на година от „Дънди Прешъс Металс“ при експлоатацията на златодобивното находище „Ада тепе“ край Крумовград. От тях 18 млн. лв. е само концесионната такса, като 9 млн. лв. остават в общината, а 0,2% пък е приносът към Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година. Данните съобщиха Любомир Хайнов, генерален мениджър на компанията в Крумовград, Ирена Цакова, директор „Разрешителни и правни дейности“, инж. Исмаил Салиф, главен инженер „Производство“ и Джанан Салиф, специалист  „Корпоративна социална отговорност“ в проведения Ден на отворените врати.

Компанията дава пряко работа на 290 души в Крумовград, като 95 на сто от тях са от региона. Оборотът към местни доставчици е над 100 млн. лв. Екипът на компанията е пионер в страната във въвеждането на една социална иновация, при която големия частен бизнес подкрепя малкия частен бизнес – създаденият Фонд за подкрепа на микро, малък и среден бизнес. Предвидената инвестиция е 5 млн. щатски долара, като към момента вече са усвоени 5 млн. лв. и създадени 130 нови работни места. Фондът стимулира инициативността на местни предприемачи да откриват нови бизнеси, които не са свързани с основната дейност на компанията – златодобива. Идеята е устойчивост в развитието на региона и след приключване на работата на рудника. Досега са подпомогнати множество стартъпи, сред които две фабрики за производство на пелети, цех за алуминиева дограма, автомонтьорска работилница, модерен център за пране на килими и др. Предстои откриването на фабрика за консервиране на чушки. До края на годината още 12 нови бизнес проекти очакват оценка и финансиране, ако отговорят на изискванията.

„Капиталовата инвестиция за изграждането на първия новооткрит рудник беше 164 млн. долара. Към тези, които са за производството, за нас от особено значение са инвестициите в обществото и околната среда. Специално за инвестициите в обществото „Дънди“ има политика. Инвестираме в няколко направления. Едно от тях са обществено значимите проекти“, подчерта Ирена Цакова.  За това има рамков договор и годишни програми с Община Крумовград.

Сред приоритетите на компанията във връзка с устойчивостта е инвестирането и в инфраструктура, социални дейности, здравеопазване, повишаване качеството на образованието и т.н. Около 17 млн. лв. от общо предвидените 17 млн. щатски долара вече са вложени в различни проекти, предложени от Община Крумовград, одобрени от Общинския съвет. В две села за първи път е изградено водоснабдяване. Пета поредна година „Дънди Прешъс Металс“ осигурява средства за дофинансиране на обедното хранене в училища в община Крумовград. Подпомага общинската болница с допълнително финансиране от половин милион лева. Съвместно с Общината е изграден Медицински център, където ежедневно идват лекари специалисти от съседните областни градове и извършват прегледи, като улесняват местните жители. Назначени са педиатър и кардиолог.

Компанията подкрепя също местния спорт, култура, религиозни общности. 80 на сто от фолклорните състави са с нови носии, а те пък се отплащат като носят награди от международни културни форуми. Религиозните храмове в населените места са обновени на 80 %.

Днешните „златари“, както ги наричат местните, не са първите в региона. „Ние сме вторите, преди нас са били траките“, обичат да се шегуват хората от екипа на ДПМ в Крумовград. Миналата година с помощта на компанията отвори врати музей на златото. Експозиция „Ада тепе“  е разположена в Обединения детски комплекс в Крумовград и показва как се е добивало златото преди повече от 3 хилядолетия.  Представен е както начина на добиване в най-стария златодобивен рудник, така и бита и ежедневието на древните рудари. Експозицията включва интерактивни елементи от звуци и видео картини.

Най-голямата гордост на екипа обаче е уникалното Интегрирано съоръжение за съхранение на минните отпадъци, което някак мило наричат помежду си просто ИССМО. То е бижу в сферата на иновациите, категорични са Ирена Цакова и Любомир Хайнов.

„Това, което прави различно, уникално и много иновативно дружеството ни е наличието на Интегрираното съоръжение за съхранение на минни отпадъци. Това е едно постижение, което имаме в модерно време, в което това съоръжение намали значително площта при нас – на два пъти по-малка от традиционно известните хранилища за отпадъци  от рудодобив. Това е важно, защото рудник „Ада тепе“ е разположен в „Натура 2000“ зона, защитена зона по местообитанията, особено чувствително място, поради което изискванията по отношение опазване на околната среда бяха много стриктни“, обясни Ирена Цакова.

„Съоръжението спестява първо много вода, защото обезводнява отпадъка и той се съхранява по-компактен, на по-малка площ, но се печели от изпарението на водите. Това влиза във водния баланс и потребяваме много по-малко свежа вода, което отговаря на притесненията на жителите на района да не изчерпим питейната вода“, допълни тя.

Другата важна особеност е редуцирана площ – съоръжението е разположено на едно място, компактно е.

Третата важна характеристика е, че то е изключително обезопасено, „така че от него да не проникват води в дълбочина“, каза Цакова. Има изградена специална инжекционна завеса от сондажи с около 540 м дължина, чрез която водата се събира и след това се връща отново в резервоарите, откъдето се черпи за производството.

Друга важна особеност на ИССМО е, че позволява поетапна рекултивация. „В момента, в който се завърши първото ниво, вече рекултивираш, като тук отново имаме нови подходи, методи, иновации – рекултивацията се извършва изцяло от местни видове (дървета, б.р.), защото това са изискванията на защитената зона – да се засаждат само типични местни видове. Използва се специална техника на хидропосев. Не се използват никакви химични торове, а само естествени. Също мрежата за укрепване прохващането на растенията не е силиконова, каквато е масово използваната, а кокосова мрежа, която за 2 години се разгражда. Специални са поливните грижи. Дърветата се поливат първите години, за да могат да се прихванат“, разказа Цакова. Всяко дърво се брои и проследява индивидуално. От 2018 г. досега са засадени над 72 000 фиданки.

„Уникалното на това съоръжение е, че ни дава възможност по време на експлоатацията (на рудника, б.р.), която е 9 години, да видим ефекта от рекултивацията“, подчерта Цакова.

Животът на рудник „Ада тепе“ е до септември 2026 година. Докато в началото тревогите на местните хора бяха около надеждността на златодобива и съхраняването на живота, здравето им и околната среда, сега, след като на практика се убедиха в плюсовете от присъствието на „златарите“, фокусът на притесненията им е друг – ще западне ли региона, когато „Дънди“ си тръгне?

Около три години след приключване на експлоатацията на рудника са предвидени за активна рекултивация. После още няколко години за т.нар. пасивна рекултивация.

Започнат е вече диалогът с Община Крумовград, „направихме първата голяма среща, за да представим проекта си за закриване и рекултивация. В момента сме отворени към инициативи и идеи какво жителите биха желали да бъде запазено на Ада тепе, като говорим основно за инфраструктура – пътища, водопроводи за питейна вода, може някои от сградите. Но това е в момент на дискусия между нас и общината“, поясни Цакова. Изготвен е вече и план за поетапно освобождаване на заетите в рудника. Обмисля се организирането на курсове за преквалификация и други възможности.

Винаги съществува и надеждата да се открие друго находище в близост и работата да продължи. И към момента компанията очаква разрешение за проучвания в близки райони. Изключително тромави и проточени във времето разрешителните процедури. „Необходимо е да има национална политика за проучвателна дейност. Много неща би трябвало да се улеснят в държавата“, категорична е Цакова. От 2017 г. компанията има входирано искане за проучване, което все още чака придвижване по етажите на институциите.

„Знаем, че предстои зелената трансформация в ЕС – да намалим въглеродния отпечатък, да преминем към възстановяемите източници на енергия. Всичко това може да се случи само и единствено, ако имаме метали, които да съпътстват процеса. В тази посока ЕС е в процес на приемане на регламент, свързан с критичните суровини, който ще бъде задължителен за страните членки. Към момента медта е в този регламент и в тази връзка нашите очаквания са, че регламентът ще даде една бърза пътека за разрешителния режим. Тогава, когато си открил и има потенциал за дадено полезно богатство, в случая медни руди, то да може да получи по-бързо административно обслужване, за да могат рудниците да се развият по-бързо, тъй като, ако трябва да се чака 15 години, за да откриеш рудник, ние далеч ще надминем 2030 г. без да сме достигнали целите и нулевите емисии за 2050 г.“, изрази надежда Ирена Цакова.

Повече подробности можете да чуете в прикачения звуков файл.