Дядо Сали: Водата е душа. Тя е най-важна и за живи, и за мъртви

Водата е жива душа. Водата е чистота. Водата е най-важното – и за живия, и за умрелия. Ако си легнал болен, имаш нужда да ти се подаде чаша вода и този, който ти я подава, голям хаир е за него.  Затова хората правят чешми, за да споменават починалите си близки.

Така дядо Сали обяснява причината за изграждането на чешми в Източните Родопи.

Едва ли има човек, който е минавал през Родопа планина, който да не се е отбил, за да утоли жаждата си от крайпътна чешма. Такива има стотици. Кои от кои по-големи. Кои от кои по-красиви. Някои по-пълноводни. Някои по-скромни. Има дори такива, които са подготвени като места за пикник – с пещ, в която да се опече цяло агне дори, с детска площадка, с всички удобства за излет със семейството и приятели сред природата.

Защо са толкова много ли? Градят ги местните хора, за да споменават починалите си близки.

Дядо Сали е почти на 90 г., но не се дава. Посреща и изпраща туристи в каменната си къща. Не можеш да минеш оттам и да подминеш без да си пил от турското кафе, приготвено от него. Сърди се, ако не уважиш гостоприемството му.

На портата му е закрепена подкова и посреща канен и неканен странник. А дядо Сали отваря широко и дома си, и душата си.

Оказа се, че дядо Сали е организирал изграждането на първата чешма на мегдана на селото си много преди Ресми Мурад, настоящият областен лидер на ДПС, който преди години беше кмет на община Ардино, да започне водоснабдяването на населеното място. Дядо Сали организирал съселяните си за градежа едно, за да не се мъчат жените и друго защото като напредничав човек, това била една от новостите, която пренесъл от градовете, където работел из България. Докарал водата от планината от три километра разстояние. И до днес съселяните му ползват тази чешма и го благославят.

Имотен е дядо Сали. Има къщи и в Кърджали, и на село, и в Турция. Имотен, но малко самотен, откак се споминала жена му преди няколко години. Заговори ли за нея – насълзява се. Носи снимката й в портфейла си, редом с първата си членска книжка, като съучредител на Движението за права и свободи. Казва, че ако навремето са разрешавали на момичетата да учат, неговата жена можело и доктор да стане.

Въпреки много си имоти обаче, домът му си остава на село, защото „кое където остави, там го и намира“, където са котките му, градината, от която накъдето и да обърнеш поглед те обгръща Родопа планина.

Повече можете да чуете в прикачения звуков файл.