Много от жителите на областния център познават Иван Михайлов като човека, който продава стари книги до бившия ресторант "Москва", но по-любопитното е, че дарените институции не знаят много за него. За читалищните секретари той е просто един мъж от Кърджали, който им носи книги. Всичко започва случайно преди шест години, спомня си Иван Михайлов: "Тогава една читалищна секретарка помоли - при мен имаше едни книги - ако ги купим, на колко лева ще ни ги дадете. Като каза "за читалище", викам - по 50 стотинки. Само че се оказа, че читалищният председател отказва да даде пари. Исках накрая даже да ги подаря, отказа... Тя ми каза тогава, че, за да не закрият едно читалище, трябвало в библиотеката, която е към него, да имат минимум 3000 книги. Тогава ѝ казах - на мен често ми дават книги, дайте телефон. И след има-няма 20 дена ѝ звъннах, че към 200 книги мога да им дам. Хората вече знаеха, че повечето книги ги дарявам и ми носеха."
Първите две институции, които получават по 250 книги от Иван Михайлов, са читалището и училището в кв. "Гледка" в Кърджали. След това от читалище "Обединение" му дават списък на всички читалища в областта с телефони и адреси. "И аз само звъня и питам - имате ли нужда от книги?"
Последното читалище, получило книги от Иван Михайлов, е това в кирковското село Долно Къпиново. Отделил за тях 16 кашона с над 800 тома литература. В област Кърджали дарените читалища са 14, други шест са на територията на други области. На някои от институциите е носил книги по два-три пъти. Винаги е отказвал грамотите за дарение, които са му предлагали. "Защото аз не искам, както се казва, с чужда пита помен да правя. Защото книгите са ми дадени от друг и аз ги дарявам. Не са мои", обяснява Иван Михайлов. Дарява, защото не иска книгите да бъдат хвърляни. Така спасява както книгите, така и читалищата от закриване.
Някъде имат предпочитания за даряваната литература, с които Иван Михайлов, разбира се, се съобразява. В едно читалище близо до Крумовград секретарката поискала любовни романи, защото имало много млади жени в селото, които обичали да четат тази литература, а вече били прочели двайсетте книги в библиотеката. А в асеновградското село Тополово имали нужда от учебна литература, която се изучава в училище. В Звездел пък пожелали само криминални романи, защото имало много младежи, които търсели криминалета.
Други пък, които знаят, че събира книги, си дават заявки за конкретни заглавия, а Иван си записва желанията в специална тетрадка. "Има пет-шест млади мъже 35-36-годишни - всеки ми се похвали "покрай теб съм натрупал 700-800 книги", казва Михайлов.
От десет до осемдесетгодишни са почитателите на книгите, които се спират край антикварния щанд на Иван Михайлов. Търсят разнообразна литература - и приключенски, и класика - западна и руска. Някои искат само исторически, други само географски, има човек, който търси всичко, свързано с морето, човек от Ардино пък чете предимно уестърни.
Контактите с хората, без значение от възрастта им, и удовлетворението в очите на читателите носи радост и на Иван Михайлов. Понякога го натъжават лошите думи, които чува за себе си – че лъжел, че печелел много пари и отново казва, че го води желанието да достави радост. Тъжно му е и защото днес младите четат по-малко, предпочитат да получават информация от интернет. Но не всички са такива.
"Много има - четат, изселници от България. И ги питам повечето защо вземат по шест, по седем книги. Четем ги, за да не забравим езика", отговаряли нашенци на Иван Михайлов.
Той вече е уговорил и следващата доставка книги с кмета на Звиница. След 3 март около 450 тома ще потеглят към читалището там към своите нови читатели.
След тов а Нурай Садулов ще ни отведе, не къде да е, а в страната на любовта и виното с рубриката "Франция, Мон Амур!". Очакват ни изненади, само останете с нас от 16 до 18 часа на 90 мегахерца, и онлайн, в реално време на binar.bg Желая Ви приятно слушане!
Ако ви се пие хубаво вино, извън празника на любовта и виното, защото алкохолът от грозде е сам по себе си е празник за душата и сетивата, задължително се отбийте в Момчилград . Там се намира единствената винарска изба в област Кърджали , а собственикът й Венцислав Драмалиев се отличава с ентусиазъм, креативен подход при..
Милко Бошнаков е не само музикален редактор в Радио Благоевград, но и отдаден народен певец, който се стреми да съхранява и популяризира българския фолклор. В последния си музикален проект той представя пет нови песни, сред които „Майчинко, стара майчинко“, „Карамфилчето“, „Сърце ми гори“, „Врано конче“ и „Кито, моме“. Освен това, към тези песни са..
На Сирни Заговезни в село Мезек ще се отбележи един от най-очакваните празници – "Кукери - бабушери". Традицията на този празник е възстановена през 2016 г., след дълго прекъсване, и днес продължава да радва местните и гостите на селото. За празника ни разказва Мария Христонева, секретар на читалище „Изгрев 1921“ в Мезек. „Празникът не се е провеждал..
В Ивайловград ще отбележи един от най-значимите си празници – Кукеровден. В квартал Лъджа, където се събира местната кукерска група, подготовката е в разгара си. Както всяка година, покрай Сирни Заговезни, тази година на 1 март, ще се чества този уникален обичай, който съчетава традиция, ритуали и добри пожелания за здраве и берекет. Ръководителят на..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов отговори на питането за острата задушлима миризма, която предизвика тревога у кърджалийци преди дни. Като административно-формален обаче бе определен този отговор от секретаря на регионалната структура на „Продължаваме промяната“ Джевдет Мустафа. „От този отговор не става ясно най-важното според мене..
Песни, танци и стихове на турски, български и ромски ще има тази година в концерта , посветен на 21 февруари, Ден на майчиния език. Секретарят на НЧ "Юмер Лютфи" Мюзеки Ахмед: "Традиционно, нашето читалище "Юмер Лютфи" от години отбелязва Международния ден на майчиния език, 21 февруари, с песни, танци и стихове. Тази година ние решихме на..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478