Как се спасяват диви пчели?

Снимка: Георги Аргиров

репортаж на Станислава Георгиева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Един от най-вкусните видове мед е дивият, но не са много хората, които са го опитвали. Защото, за да намериш див мед, трябва да стигнеш до диво гнездо с пчели. А това е опасно и е нещо, за което се изискват умение и опит. Такива не липсват на Ахмед Юсеин от кирковското село Кран. За своите 62 години опитният пчелар е уловил и спасил от загиване над 30 диви пчелни гнезда и то все в родния му край.

Дивите пчели или избягалите рояци от питомни пчелини създават гнезда на скрити места, които предлагат защита на насекомите. Това може да са пукнатините на скали, дупки в земята, в хралупи на дървета. Едно такова гнездо, скрито в кухо дъбово дърво в горичка на километър от село Кран, бай Ахмед е открил преди няколко месеца. Синът му Мустафа Юсеин разказва, че си има "чалъм" да ги открива. "Искаме да преместим дивото гнездо, защото предполагаме, че пчелното семейство е слабо и няма да може да изкара зимата." Така обяснява акцията, на която присъства и екип на Радио Кърджали.

"Слаб пчелин означава малко на брой пчели вътре. Сигурен съм, че е вграден и малко мед, защото не е направено първоначалното подхранване преди да излезе на паша", казва Мустафа Юсеин.

Стигаме до високото 6-7 метра дърво, където вече ни чака бай Ахмед. Подготовката за акцията е сериозна - електрически трион, брадва, тави, кошер, въжета, стълба.

Всички ще влязат в употреба. Опитният пчелар се качва до хралупата, и започва да пуска пушек в нея, за да успокои пчелите и да ги изведе от гнездото, преди да започне да реже дървото, за да стигне до меда. После прави с резачката "прозорец" в ствола, за да огледа къде се намират питите. Те са близо до мястото, където е бай Ахмед, но е имало и случаи, когато са били разположени на два-три метра от разреза. След като оглежда ситуацията, мъжът се заема да изведе рояка от хралупата и след това вади първата пита.

Половин час по-късно шестте пити са извадени, а пчелите жужат в и около импровизирания примитивен куполовиден кошер, изплетен от клони и измазан със специална смес и поставен над хралупата. Медът е малко. Според Мустафа Юсеин има изключително добри хранителни стойности и единствената разлика с меда от питомните пчелни кошери е във восъка, който пчеларите използват. В дивите кошери пчелите сами си го произвеждат. Опитваме меда, който е изключително вкусен. Докато облизваме пръстите си, бай Ахмед слиза от дървото, след като преди това е спуснал кошера с уловения рояк, който преди това е овързал добре, за да не избягат пчелите.

"Доволен съм. Спасих пчелата. Това е най-важното", казва той, потвърждавайки, че пчелинът е слаб и най-вероятно няма да оцелее през зимата. Казва още, че пчела се гледа с мерак, а не само заради меда. Признава, че е опасно това, което прави и вече започва да се замисля, защото не е в първа младост.

Бай Ахмед Юсеин от Кран знае чалъма не само на пчелите. В целия район е известен и като майстор на пилафа. Търсен е за всички местни селищни събори и мевлиди. Готварските си умения е прилагал чак до Първомай. Освен майстор готвач, той е и майстор на дървените лъжици и бастуни. Прави ги непрекъснато. Обича да ги подарява "на старците" и в отговор да чува "благодаря".

Вижте и ВИДЕО:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Как се спасяват диви пчели?

Галерия

"Вкусен следобед" - в неделя с Радка Петкова

За виното - поезия в бутилка

Милко Бошнаков и неговата мисия в народната музика

В Мезек възраждат древна традиция на празник посветен на кукерството

Кукеровден в Ивайловград – традиция, веселие и гостоприемство

Джевдет Мустафа: Ще протестираме, ако обгазяването продължи

Голям концерт в Дома на културата за Международния ден на майчиния език

Радио Кърджали

За БНР