На 26 март отбелязваме Деня на Тракия

В българския културно-исторически календар 26 март е Денят на Тракия. От 1914 г. той се чества в памет на воините, паднали край Одрин и в тракийските полета. Почитат се и трагедията на хилядите сънародници - тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили своята родова памет.

Отбелязва се на датата, на която през 1913 г. е превзета Одринската крепост в Балканската война. Още от 20-те години на ХХ век тракийските дружества, армията, църквата и българската културна общественост честват 26 март. От 2006 г. денят е признат официално от българското правителство за Ден на Тракия.

Малко хора обаче знаят, че падането на обявената за непревземаема крепост става благодарение на 10-и пехотен Родопски полк - една от най-славните български военни части, свързана близо век с Източните Родопи и с Кърджали, разказва полковник Станчо Станчев:

„ Формиран е през 1885 г. в Хасково и получава знамето на 10-та  Севлиевска дружина, подарено й от женско дружество „Искра”. По време на Сръбско-българската война хасковските дружини участват в сражението при Сливница на 7 ноември и в атаката и овладяването на Пирот. На 31 август 1886 г. заедно с останалите южнобългарски полкове, бойно знаме получава и 10-ти пехотен Родопски полк.“

Полкът е създаден в навечерието на Сръбско-Българската война с обща численост 4 200 човека. От 1903 г. влиза в състава на Първа бригада на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия. В Първата балканска война взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале и е част от източния сектор при превземането на Одринската крепост.

В щурма на Одрин 10-ти пехотен Родопски полк дава 194 убити офицери и войници. Въпреки, че целенасочените военни действия на полка са срещу турската армия, малко известно е че в полка освен българи е имало и мюсюлмани, заяви полковник Станчев:

„Една значителна част от мюсюлманското население е мобилизирано и е участвало наравно с българите и даже в определени боеве са проявявали наравно с българите героизъм. Ако се прегледат списъците на загиналите по бойните полета ще се види, че на много от паметниците наред с българските и християнските имена има и изписани и много мюсюлмански имена.

Когато отива войникът да воюва, той отива да воюва за своята родина, независимо какво вероизповедание има и към кой етнос принадлежи. За него водеща и основна е родината в която се е родил и израснал, както и знамето под което е отишъл да се бие и да печели победи.“

Полкът е трансформиран в дружина след втората световна война, заради клаузи в Ньойския договор до 1938 година, когато по силата на Солунското споразумение се осигурява възможност да се пренебрегнат клаузи на Ньойския договор, като 10-и пехотен Родопски полк отново се сформира и се намира на гарнизон в Хасково и Кърджали. Накрая като поделение от българската армия той е разположен в Момчилград.

Полкът е разформирован в началото на 2000 година.