Румен Гълъбинов: Бюджет 2025 е проевропейски и отваря вратата към Еврозоната

"Няма драма с този бюджет", категоричен е Гълъбинов, още повече, че има политическа воля и варианти за компромиси и сравнително лесно се постига съгласие по въпроси, като пенсиите например.

"Аз се надявам, както бюджетът за 2025, така и макрорамката за следващите 3 години до 2028 година включително да бъдат приети в Народното събрание и до края на този месец правителството да поиска извънредните конвергентни доклади, които да ни бъдат изготвени", коментира той. Икономистът очаква да ни бъде насрочена дата за членство в Еврозоната от началото на следващата година, което е постижима дата.

Повод за това му дават приличното ниво на инфлация в страната, фиксираният валутен курс, намалените на два пъти в последните месеци основни лихвени проценти на Европейската централна банка, увеличената икономическа активност, възможноститете за инфлационно развитие в еврозоната, което значи, че България до края на годината ще продължи да има сравнително по-ниска инфлация средногодишно, отколкото е в еврозоната.

Апокалиптичните сценарии за публичните финанси на България и евроскептицизмът, чертани от представители на политически сили в последните няколко седмици, няма да се случат, смята Румен Гълъбинов.

Сред ефектите за хората: са увеличението на пенсиите и договорката това да стане по швейцарското правило, а не както беше първоначално обявеняно - само с 5 %, увеличението на минималната работна заплата, увеличението на минималната пенсия, социалните плащания. Вероятно между първо и второ четене на закона за държавния бюджет ще има промени в положителна посока за детските надбавки, възможно е дори да се оптимизира заложеното само 5 % увеличение на заплатите в държавния сектор, а не както се очакваше това да стане с 10 пункта, смята икономистът.

Важно според него ще бъде да се проследи каква ще бъде инвестиционната програма за тази година и за следващите три: "От 2020 г. от времето на Ковид се залагат нереалистично високи разходи за капиталови инвестиции в икономиката, големи инфраструктурни обекти да бъдат започнати и да се работят, да бъдат завършени. Всъщност ние нямаме такива. През последните няколко години имаме частични, малки проекти и тези инвестиционни програми, които са залагани, обикновено се изпълняват между 40 и 60% от заложеното. За миналата година пак така изпълнена е почти  наполовина заложената инвестиционна програма. Тоест това е интересно да се види в конкретика за тази година. Дали ще бъде пак така логиката или по-скоро ще надделее здравият разум да планираме толкова, колкото реално бихме могли да усвоим и да инвестираме, а не повече и след това да ни служи като някакъв буфер за вкарване на бюджетния дефицит в рамките на 3%".

Румен Гълъбинов е на мнение, че България забогатява непрекъснато и след 2019 година тази тенденция е особено отчетлива и устойчива. Това се вижда в "както в увеличеното потребление на населението, което от година на година става все по-голямо и това статистиката го доказва, така и като стандарт на живот по паритет на покупателна способност".

Членството в еврозоната още повече ще увеличи благосъстоянието на българските граждани, категоричен е икономистът: "И ние ще започнем вече съвсем да се доближаваме до средните нива на благоденствие в Европейския съюз, няма да бъдем на опашката, както бяхме за доста дълго време. Това се дължи на факта, че има и други процеси, които влияят и геостратегически, и геоикономически, но и България трябва да е по-фокусирана и по-целенасочено да продължава в сфери като привличане на инвестиции и инвеститори, повече увеличение на производителността в българската икономика и нейната конкурентоспособност, така че да може да се дават и по-високите заплати."