Оправдан ли е политическият оптимизъм на Кирил Петков за Северна Македония?

Отиването на крака на премиера Кирил Петков в Северна Македония предизвика много разногласия. Въпреки това след проведените срещи на Кирил Петков в Република Северна Македония, премиерът отчете два основни успеха от посещението му в западната ни съседка - изпратената от Македония нота до ООН, че името Северна Македония засяга само страната, а не географската област, и реалната възможност за пускане до 60 дни на авиолиния между София и Скопие.

Така България прие официално да използва името Северна Македония, обявиха премиерът на РСМ Димитър Ковачевски и Кирил Петков след разговорите в Скопие.Направен бе и календарът на срещите между петте работни групи, като координацията на работата им ще бъде осъществявана от Министерството на външните работи. Срещите ще бъдат веднъж месечно, така че практически всяка седмица ще заседава по една работна група.

Тук обаче остава въпросът дали работните групи гарантира присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз? Макар че Петков е смятан за прагматик, не е сигурно дали разговорите му в Скопие наистина ще поставят началото на преосмисляне на отношенията, защото българският правителствен ръководител трябва да се съобразява с много фактори.

В неговото коалиционно правителство участва БСП, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев, възпитан изцяло в духа на българската социалистическа историография пишат чужди медии, като уточняват, че неговите националистически изявления на тема Северна Македония периодически показват, че той и досега не е се освободил от това наследство.

Експертът Коста Филипов заяви че не възприема отиването на Петков в Скопие. Въпреки това премиерът се превърна в първия чуждестранен държавник гостувал на Димитър Ковачески. Може да се каже, че основната цел на посещението беше деблокиране на отношенията на двете държави, заяви Филипов:

„Близостта между Кирил Петков и Димитър Ковачевски е малко избързана. Стори ми се, че театралността и церемониалността са малко в повече, но може би това се очаква. След месеци и години ниво на доверие близо до нулата, това беше до известна степен оправдано“, каза още Филипов. По думите му тепърва предстои да се поставят на масата по-сериозните теми, като тогава може да се почувства дистанция.

Относно петте работни групи, които ще работят заедно, Филипов не изключи възможността историческата група да бъде с нов състав. „Тази комисия понесе цялата тежест на обвиненията за липса на напредък в нашите отношения“, каза Филипов.

Същевременно общественикът от Кърджали д-р Фикри Гюлестан поддържа тезата, че срещата между премиерите може да е само в плюс и че жестът, който Кирил Петков направи спрямо Северна Македония е положителен. И да, наистина първите реакции от срещата в Скопие между  Димитър Ковачевски и Кирил Петков звучат оптимистично.София настоява българското малцинство в Северна Македония да бъде признато в конституцията на страната. Но правителството в Скопие е поставено под националистически натиск от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и от едно малко проруско ляво движение да не допуска компромис в това отношение. Въпреки това е много общо казано, че македонците ни мразят, казва д-р Гюлестан:

"Въпроса не е в това дали се мразим или обичаме. Въпросът е в интересите на двете страни, които трябва да съвпадат, за да не се пречи в перспективата, развитието и добросъседството. Цялата тази омраза е поредица от грешки на Македония свързана с историята. Понятието омраза така и не ни пуска, но ние трябва да намерим това което ни обединява, а не това което ни разделя."

Д-р Фикри Гюлестан подчерта, че този среща е една голяма стъпка. Вече има надежда, защото най-после чухме магическата дума „компромис". Вместо да се съсредоточават единствено върху нерешените исторически въпроси, двете правителства решиха идната седмица да се срещнат в София и да сформират работните групи за по-тясно сътрудничество в търговията, образованието, евроинтеграцията, културата и историята.

Ако можем да обобщим цялото посещение най-важното е, че започна процес на търсене на решение, ангажиращ двете страни. Това отсъстваше досега на политическо ниво. С това посещение на преден план излезе едно много по-широко активно сътрудничество, което да създаде позитивна обстановка за преговори. Няма как тук да не отбележим, че между двете страни трябва да бъде възстановено първо доверието, за да бъде постигнато споразумение.