Бюджетната комисия в парламента обсъжда днес Плана за възстановяване и устойчивост. Обсъжданията трябваше да бъдат още миналата седмица, но заради удълженото пленарно заседание в четвъртък насроченото заседание на ресорната комисия бе отменено. Мнозина експерти предупреждават, че плана не е достатъчно добре оформен и няма да може ресурсът от 12 милиарда лева да бъде използван ефективно.
Кога България да изпрати националния план за възстановяване и устойчивост и дали да го ревизира – това са двата ключови въпроса, които разделят мненията на политици и експерти в областта.
Планът за възстановяване и устойчивост е продължение на евроинтеграцията на България за излизане от кризата. С общо 1,8 трилиона евро ще бъде подпомогнато възстановяването на европейските страни след COVID-19, като по плана за възстановяване и устойчивост Next Generation EU за 750 млрд. евро, България може да получи безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива.
Това е възможност да се направят важни реформи и инвестиции, с които в следващите години да се постигне реално възстановяване и догонващо развитие на страната ни, заяви финансовия експерт Румен Гълъбинов. На практика, планът е начин за създаване на условия за ускорен икономически растеж, разкриване на нови работни места и дигитална трансформация на икономиката, коментира той:
"За да получим подкрепа от механизма за възстановяване и устойчивост, от България се изисква да изготви съгласуван пакет от реформи и инвестиционни проекти, обхващащ шест области на политиката от европейско значение: екологичния преход; цифровата трансформация; интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и работните места; социалното и териториалното сближаване; здравето и устойчивостта; политиките за следващото поколение, деца и младежи, включително образование и умения."
България трябва по правило до 30 април 2021 г. да представи своя план за възстановяване и устойчивост с програми за реформи и инвестиции до 2026 г. Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим още тази година предварително финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са около 780 млн. евро (1,5 млрд.лв.)
“България може да получи до 2026г. безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива” казва Гълъбинов.
Основните изисквания към плана се отнасят до екологичните и цифровите цели на ЕС, като се препоръчва с приоритет да се ползват инвестиционни проекти с висока проектна готовност, за да се създават нови работни места и да се укрепват икономическата и социална устойчивост на икономиката, както и териториалното сближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход са предварително много важни условия за положителна оценка на плана ни, коментира Румен Гълъбинов:
"Най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% - цифровата трансформация. Освен това всички мерки, включени в плана ни, следва да са съобразени с принципа за нанасяне на значителни вреди, за да се защитят целите на ЕС в областта на околната среда.Последната версия, която е известна, е от 16 април. В тази версия има три варианта. Единият е след обсъждане Планът да се приеме във вида, в който е. Вторият вариант е евентуално да се предизвика пак обществено обсъждане и да се нанесат промени, корекции в рамките, примерно, на следващите две седмици. Третият вариант, за съжаление като най-неблагоприятен, е да се пренапише изцяло и наново този План. Но това със сигурност ще отнеме доста повече време - минимум още един месец.
Това ще удължи срока за представянето му, удължава се хипотетично и срокът за разглеждането и одобрението му. А ние се надяваме от втората половина на годината, от третото тримесечие, да можем да получим одобрение и да разчитаме на първите траншове. При третия вариант това означава, че реално ще можем да разчитаме на финансиране чак от четвъртото тримесечие. Не знам какво ще бъде решението на политическите фактори, като за предпочитане е експертите да имат повече думата и това обсъждане да бъде техническо и експертно, отколкото изцяло политическо."
България се класира на последно място в ЕС по разходи за антикризисни мерки само с 6,7% от БВП спрямо 14,3% средно за ЕС, затова този план е от изключителна важност за възстановяването и развитието на нашата икономика. Освен това страната ни изостава в усвояването на финансови ресурси от Европейския фонд SURE за защита на работни места и доходи, засегнати от пандемията. Поради това не е изненадващо, че България за пореден път се озова на върха при измерването на неравенството в доходите в ЕС.
Важно е да се отбележи, че България ще трябва също така да гарантира, че в страната ни са въведени подходящи системи за контрол за предотвратяване, разкриване и отстраняване на корупцията, измамите и конфликтите на интереси.
Икономистът Румен Гълъбинов: Планът за възстоновяване и развитие е възможност за важни реформи и инвестиции
Стартира програмата „Топъл обяд“ на БЧК. Тази година ще бъдат подпомогнати 30 ученици в община Ардино, каза в сутрешния блок на Радио Кърджали Светломира Димитрова, директор на БЧК- Кърджали. „Всяка година избираме да реализираме програмата в различни общини. Децата, които ще получават храна по тази програма, са от СУ „Васил Левски“ в..
В неделя пред театъра в Кърджали от 14.30 всички хора от областта ще имат възможност да отнесат фиданки със себе си, за да засадят бъдеще за нашата планета. Доброволци ще им раздадат 20 000 дръвчета - плодни, медоносни, паркови. Инициативата е втора по рода си в Кърджали, но поредна за Гората бг. Създателят на организацията Никола..
Колко са вкусни дините, отгледани на дъното на язовир? На този въпрос могат вероятно да отговорят хората от кърджалийското село Лисиците. Селото е известно с най-дългия въжен мост у нас, на който туристи и от страната, и от чужбина прииждат, сега основно в почивните дни, дори само, за да си направят впечатляващо селфи. А той, мостът, е..
В продължение на две седмици жените от Спортно-интелектуалния клуб „Ахридос“ демонстрираха ангажираност и съпричастност, включвайки се активно в благотворителна кампания, насочена към социално уязвимите групи в обществото. С много желание и отдаденост те събраха десетки кашони, пълни с дрехи, обувки, завивки и детски играчки, които ще бъдат дарени на..
На сцената на Театрално-музикалния център в Кърджали се проведе изключителен концерт по случай 70-годишния юбилей и 50 години на сцената на един от най-талантливите акордеонисти в България – Нешко Нешев. Събитието се превърна в празник на българската музикална традиция, събрало на едно място най-обичаните фолклорни изпълнители и почитатели...
Да вярваш в любовта, да знаеш, че семейството и приятелството са значими, да браниш правдата, да вярваш, че любовта е по-силна от омразата. Тези ценности и истини са най-доброто, което можем да си пожелаем да преоткрием тази Коледа край елхата и рождението на Исус. Позабравените послания ни напомнят момчетата от група "Хоризонт", които..
Директорът на Средно училище „Йордан Йовков“ Людмила Чаушева, представи на националния форум „Ние сме бъдещето“ добра практика по предприемачество, разработена и внедрена в школото в Кърджали. Форумът се проведе в Габрово, а организатори бяха Регионално управление на образованието, Фондация „Джуниър Ачийвмънт България“ (JA Bulgaria), Община..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478