Психологът Лилия Стефанова: Страхът покрай COVID-19 крие риск от хипохондрия

Коронавирусът не е първата опасна болест, атакувала планетата през последните години. Безпрецедентна е обаче масовата психоза - вирусът превзема не само телата, но и умовете. Когато се занимаваме с пандемия като COVID-19, трябва да бъдем изключително предпазливи в информацията, която споделяме, защото пандемиите могат много лесно да се превърнат в случаи на масова истерия.

Лесно е да се обвинява, лесно е да се политизира, по-трудно е да се справим заедно с проблема и да намерим решения заедно. По същество масовата истерия, известна още като епидемична истерия, е съвкупност от симптоми, предполагащи органични заболявания, но без установима причина. Това се случва между двама или повече хора, които споделят вярвания, свързани с тези симптоми и е описано като социален феномен, включващ иначе здрави хора.

Според психолога  Лилия Стефанова фундаментът в ситуацията е чувството на страх. Страхът през последните месеци е изключително силен, поради факта, че хората не знаят с точност какво ще се случи, а неизвестността засилва всички негативни и деструктивни чувства в човека, казва Стефанова. Безпокойството и паника в момента държат за ръка всеки един човек по света, което от своя страна може доведе до хипохондрия и обсесии сред населението, допълва тя:

Всекидневно в практиката си виждам хора, които абсолютно никога не са имали тревожни разстройства, но започват да проявяват подобна симптоматика, което е доста плашеща тенденция. Тук деликатният въпрос е как да балансираме чистата физиология с психиката?

Избухването на COVID-19 повлия дълбоко на психичното здраве на населението поради излагането на значителен психологичен стрес. Същевременно предвиденото увеличаване на случаите на психоза, както и клиничните съвети за лечение на психоза по време на огнището трябва да се основават на най-добрите налични доказателства.

Ефектите от коронавируса се проявят като пълна тревожност и паника: притеснение за заразяване, безпокойство за близките, които се разболяват и притеснение, когато има свързани симптоми - дори незначителни. В същото време липсата на окончателно лечение за коронавирус лесно изостря и безпокойството.

Ефектът от всичко това ни направи свидетели как масово всички хора повишиха хигиенните си навици. Маниите за замърсяване - нежелани, натрапчиви притеснения, че човек е мръсен и се нуждае от измиване, почистване или стерилизация са много чести при хора с обсесивно-компулсивно разстройство разказва Лилия Стефанова.

С нарастването на притесненията относно възприеманата заплаха хората започнаха да събират и съхраняват маски и други медицински консумативи. Това често е последвано и от поведение, свързано с тревожност, нарушения на съня и цялостно по-ниско възприемано здравословно състояние. Хората с психични заболявания могат да бъдат особено уязвими към последиците от широко разпространената паника и заплаха.

COVID-19 не e просто медицински феномен, той засягат индивидите и обществото на много нива, причинявайки смущения. Тук включваме и стигмата и ксенофобията, като два аспекта на социалното въздействие на инфекциозните огнища.

След всичко казано, няма как да не отбележим, че хората толкова дълго бяха убеждавани, че правото им на свободно движение в един толерантен свят ще им струва скъпо, че сега коронавирусът дойде като отдавна чаканото доказателство. Няма как да не добавим и неотменимата мистическа склонност болестта да се преживява като „наказание свише”, което сега се стоварва върху Европа и нейната либерална култура. Според психологът Лилия Стефанова всеки трябва да бъде наясно, че вирус има, но това не смъртна присъда:

Хората се разболяват от генерално по-тежки неща и въпреки това оздравяват. Няма правило, че ако човек се разболее от рак или някоя друга болест непременно ще умре. Същото важи и за коронавируса. Тоест, ако се случи, рационализацията е – да, случило се е, факт е, но това не означава ще аз ще умра. Следващата стъпка е всеки сам за себе си да потърси реални доказателства за това спрямо неговата призма на функциониране.

Най-важното нещо което хората трябва да се научат е как да живеят в присъствието на COVID-19, защото никой не може да каже колко време ще отнеме овладяването му, респективно не само превенцията но и лечението на хората. Тоест ще има един път, който ние като индивиди ще трябва да извървим заедно с докторите и като цяло с хората ангажирани към този процес, казва в заключение Лилия Стефанова, като подчертава, че всичко това е един урок чрез който всички ние ще поемем по пътя напред, една стъпка по-подготвени и обучени за живота.