Любопитно от област Хасково - църквата „Св. Иван Рилски“ в Харманли

Инициативата на областния управител на Хасково Стефка Здравкова, която се казва „Любопитно от областта“, всяка седмица запознава читателите с интересни истории и факти от област Хасково. 

От областната администрация тази седмица са избрали да представят църквата „Св. Иван Рилски“ в град Харманли, която по архитектурния си вид наподобява умалено копие на храма „Св. Александър Невски“ в София.

Църквата „Св. Иван Рилски“ или „Новата църква“, както е известна в града на Белоногата, е построена през 1938 година по инициатива на свещеника Димитър Сотиров и се реализира със съдействието на местните граждани и християнското дружество в Харманли.

През 1937 година, когато църквата е почти готова, започва изработката на необикновения иконостас. Идейният план за създаването му е на видния общественик от Харманли, адвокат Марко Сакарски, който е бил активен участник в обществено-политическия и културно-просветния живот в харманлийския регион, както и Народен представител в 25-то Народно събрание, поради което е осъден и убит от Народния съд на 1 февруари 1945 г. Под негово въздействие младия майстор-резбар Петър Кушлев, на който се спират от настоятелството, променя част от първоначалния си проект и внедрява в него нови елементи, които са извън канона на православната църква, но характерни за района на Харманли.

В дърворезбата на иконостаса биват вплетени исторически събития и дати, като заклеването на въстаниците на Оборище от поп Грую Бански, покръстването на Българите от цар Борис I,  посичането на патриарх Ефтимий и други.

От местното народно творчество дърворезбованият иконостас съдържа човешки фигури на мъже и жени, облечени с национални носии. Пресъздадена е и легендата за извора на Белоногата, увековечена от Петко Славейков, както и легендата за идващия всяка година елен в местността „Илинден“ край Харманли. На него са резбовани плодородните лозя на региона, както и растителни и животински видове, характерни за местността.

Забележителни са и ангелите в иконостаса, изобразени с типични български цървули.

Силно впечатление правят и колоните в двете страни на притвора, които олицетворят пътя на доброто и злото в човешкия живот.