Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от Неделчо Чернев по сценарий на Николай Хайтов, през операторското око на Димо Коларов и с музиката на Атанас Бояджиев и Петър Ступел вълнува и днес. И днес Васил Михайлов запява песента на капитан Петко Войвода в ефира на "Terra Култура".
Разговаряме с един актьор на 87 – за сцената, която не е напуснал, за пътя на живота с ритъма на България, за големия театър и големия екран. За историята на песента и песента на историята.
"Следването във ВИТИЗ и участията ми в радиото започнаха почти едновременно. Винаги съм казвал – радиото ме е хранило. И чрез сина ми и жена ми радиото е хранило семейството", споделя Михайлов.
"Не е хубаво човек да брои годините много. Важното е кои хора са около него, с кого общува, дали поработва още. Иначе суетата е вечна. Като не ме познаят, аз не се притеснявам, даже се крия малко", казва още актьорът.
Михайлов може да бъде гледан в две представления на сцената на театър "Българска армия" – "Завещанието на целомъдрения женкар" и "Енигматични вариации".
Именно във Военния театър още като студент Михайлов е повикан да играе от режисьора Леон Даниел. Следват няколко години в театъра в Хасково и завръщане на столичната сцена.
В ефира на "Terra Култура" прозвучава песен от сериала "Капитан Петко Войвода". Изпълнението, по думите на Михайлов, е несъвършено, но именно такъв е настоял да остане записът самият Петър Ступел.
"Аз вече живея с всички хора, с които съм се срещнал с филма. Много дълго време ходехме от град на град с филма и хората ни посрещаха много емоционално", разказва актьорът и допълва, че в началото е бил против да пее.
Днес Михайлов не иска да се снима, а като причина за отказа посочва "пропадането на вкуса". Все пак актьорът се радва, когато нещо видяно го накара да възкликне: "Да, и така може!"
"За себе си нищо не мечтая вече и може би греша. Но след мен има внуци, внучки и искам да станат хора някакви. Виждам че все по-трудно става да станеш човек. Вярвам, искам, надявам се", споделя още Михайлов.
"Страх ме е, че посоката, която ние не знаем в момента, се отразява много лошо на децата – и на възпитанието, и на ограмотяването им. Това е голямата и тежка тема. В момента учители и деца се разминават тотално", смята актьорът.
Днес Васил Михайлов не иска да пее.
"Баща ми, като пееше, плачеше, а аз не искам да плача", казва той.
Чуйте разговора в звуковия файл:
Изложба живопис открива в галерия "Нюанс" известният художник и преподавател в НХА Бисер Лазаров. Вернисажът е на 15 април от 18 до 20 часа, а експозицията ще остане в галерията до 11 май . Присъства един мой сантимент, свързан с моя стара любов към литературните течения на хедонизма и бохемството, чиито прекрасни представители са Оскар Уайлд и..
"Какво може да направи един биограф, вече разказал живота на Владимир Димитров-Майстора, на Алеко Константинов-Щастливеца, на Илия Бешков? Как какво – да ни разкаже и своя живот. Книгата "Чакай и се надявай" ни връща в едно време на надежди, на устреми, на жажда за знание и съзидание. Но и на трудности, чието преодоляване е стимул за всеки от нас,..
Новата книга "Дарбата на душата" на един от най-добрите регресионни терапевти в България – Яна Аврамова-Атанасова е продължението, което мнозина очакваха. След като ни въведе в света на регресията и невидимите измерения на съществуването, авторката на книгата "Регресия" сега ни повежда още по-дълбоко – към самата същност на човешката душа и нейните..
Изложбата "Аз, художникът" , посветена на 90 годишнината от рождението на Стефан Гацев (1935–1986), пресъздава хронологично творческия му път. Завършил първия випуск на Художествената гимназия, а след това "Живопис" в Националната художествена академия при проф. Илия Петров и "Декоративно-монументални изкуства" в ателието на проф. Георги..
"Йокута" e името на новата изложба на Нора Ампова. Заглавието идва от шведската дума gökotta – копнежът да се събудиш рано, за да чуеш първата песен на птиците. Това северно понятие става концептуална рамка за произведенията, чрез които художничката изследва връзката между човек и природа, памет и лична метаморфоза. Водена от копнеж по..
Една от гостоприемните и атрактивни точки в маршрута на "Семейно радио" застава в актуалния ефир с пожара в Националната гимназия по приложни изкуства..
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
