Спас Спасов: Информационните пустини превръщат демокрацията в илюзия

След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало предложи да бъдат разследвани "соросоидите", което пък предизвика нова атака срещу медиите, известни с критични позиции към властта и осветяване на проблемите в съдебната система, както и припомняния и спорове за непрозрачната собственост и финансиране на медиите в България, в "Мрежата" разговаряме с кореспондента от Варна на "Дневник" и "Капитал" и създател на проекта "За истината" Спас Спасов за състоянието на регионалните медии и тяхното финансиране.

"Аз бих бил изключително любопитен да разбера какво точно би правила една Комисия за разследване на соросоидите, защото там няма какво да се разследва. Всички фондове, които са осигурявани от американски донори в България, т.нар. "соросоидни фондове", макар че огромна част от тях нямат нищо общо със Сорос, фондацията на Сорос е частна. Има американски фондове, които са публични и които са стигали до България по различен начин.

Всички тези донори са публикували и продължават да публикуват пълния обем на договорите, които сключват с медии или с неправителствени организации в България. Публични са отчетите на тези неправителствени организации и на тези медии – те са публични, веднъж, през Търговския регистър и втори път, са публични през сайтовете на Министерството на културата. Упоменати са точно сумите, които се отпускат и с които се финансира независимата журналистика България. Та не ми е ясно какво точно би правила една такава комисия в НС, но идеята на Делян Пеевски ми е ясна – когато се каже, че нещо трябва да бъде разследвано, в публичното съзнание то веднага е криминализирано, т.е. всяко действие, което е извършено с помощта на финансиране от така наречените "соросоидни фондации", е криминално деяние априори."

Що е контрабандна журналистика

"Това е абсурд. Това е целта на всички, които се мъчат по всякакъв начин да осуетят финансирането на независимите медии в България, защото, когато това финансиране спре, то при липсата на реален пазар, който да осигурява достатъчно финансов ресурс през реклама и при строго канализираното разпределение на парите за публичност на европейски проекти, тези медии просто ще спрат, тези гласове просто ще затихнат, ако и не изчезнат напълно, и тогава остава единствено онази журналистика, която се финансира по начините, по които се случва и в момента, без каквато и да е отчетност, без публичност, без видимост откъде идва точно това финансиране и точно това бихме могли да наречем "контрабандна журналистика" – тя е нелегална, тя е журналистика на Тихия фронт.

Говоря точно за медийна корупция, защото финансирането на медии по този начин е корумпиране на медиите. Това се случваше години наред, а и в момента се случва в десетки общини в България. Казвам десетки общини, защото голямата част от финансирането, дори не можем да си представим каква част от общинските бюджети, е заделяна, за да бъдат на практика купувани медии, защото, ще ви кажа, че преди десетина дни стана известно, че само общината във Варна, през последните три години от мандата на бившия варненски кмет Иван Портних, е похарчила за медийно финансиране, за финансиране на частни медии и за купуване на влияние в тези медии 2,5 млн.

В сравнение ще ви кажа, че през 2016 година направих едно, за тогавашните условия, огромно журналистическо разследване, като анализирах информация, по Закона за достъп до информацията, от десет общини в България. Тогава аз получих официално цифри, които показаха, че всичките тези общини за три години са похарчили 2 милиона и 700 хиляди лева! Нали разбирате колко фалшива информация е била предоставена тогава и колко фалшива информация предоставят местните администрации при искане за разкриване на подобни данни... Няма как през 2016-а да са похарчени от 10 общини 2 млн. и 700 хил. лева, а само Варна да е похарчила за три – два милиона и половина. Но парите, които текат, не са само през общинските бюджети, те текат през общинските фирми, през общинските предприятия, през присъдружните фирми и бизнеси на местната власт.

Тече огромен ресурс към медии, които де факто изкривяват картината на състоянието на гражданския сектор, изкривяват картината на отношенията – местна власт – граждани, изкривяват политическата картина, влияят върху изборите, влияят върху резултата от тези избори. И сега, когато сме изправени буквално на прага на онзи момент, в който медиите си позволяваха да правят нещо различно от онова, което се вършеше с публичния ресурс, когато тези медии останат без финансиране, на практика ще останат без глас хората, които разчитаха на тези медии.

Това е целта и на Делян Пеевски, изненадващо за мен – и на ГЕРБ, защото чухме какво каза лидерът им, макар че ден след това, в типичния си стил, се отметна от думите си, че на соросоидните фондации трябва да спре това финансиране. В тази ситуация е изключително важно да кажем какво вършат медиите, получаващи финансиране от задгранични донори, защо се налага да се прави това и какво би станало, ако това финансиране спре напълно."

"За истината" и информационните пустини на България

"На 1 октомври миналата година започнахме изпълнението на един проект, който трябваше да хвърли светлина върху т.нар. "информационни пустини" в България. Терминът "информационни пустини" беше въведен от ЕС, дори не от американските соросоиди, та "информационни пустини" бяха наречени онези части от Европа, които за съжаление са концентрирани в югоизточната част на континента и в източната му част, та това са огромни райони, които не са покрити от никакви медии, и по тази причина там, където няма медии, демокрацията се превръща във фикция, превръща се в илюзия.

Ние започнахме работа в пет общини. Става дума за такива като община Вълнари в Североизточна България, Никола Козлево, Каолиново. Става дума за Дряново, за Доспат и Неделино в югозападната част от страната и не си мислете, че като чувате всички тези имена, то става дума за дълбока провинция, която не заслужава внимание. Напротив. Заслужава внимание и ще ви кажа защо. В тези общини, повечето със смесено население, няма медии, в 90% от случаите никога не ги е имало, както и граждански организации, и по тази причина кметовете им, някои управляват вече повече от 5-6-7 мандата, са наложили на съгражданите си феодални отношения в най-буквалния смисъл на тези думи.

Това естествено води до пълна липса на контрол върху работата както на местната власт, така и до дълбока корупция, до широко разпространени порочни (това е меката дума) практики при организирането на търговете за възлагането на обществени поръчки. Там фамилното разпределение на обществени поръчки е ежедневие. В крайна сметка там няма никаква конкуренция между местните бизнеси, които са се сраснали с местната власт и в тези общини всичко – от местния бизнес до социалното подпомагане, дори до малките магазинчета, зависи единствено от волята на кметовете и от техните приближени политици. Там хората са подложени на репресия и пак казвам, че това е точната дума, защото в тези условия те, да речем, не могат да пазаруват на вересия от местния магазин, защото той е собственост или на кмета, или на негов много приближен.

Такъв е случаят в селата около Стара Загора, такива са случаите в селата в Североизточна България, известният ни Делиорман. Там хората не получават дърва, като наказание за това, че да речем, са се противопоставили на кмета или не са гласували за него, а той ги е хванал, че не са гласували за него, което никак не е трудно. Там се стига до такива ексцесии, като например да бъде изгасено осветлението на цяла една улица, за да бъдат наказани хората, живеещи на нея, пак по същите причини – неподчинение или изразяване на някакво противодействие за начина, по който кметът управлява общината. И когато журналистите от "За истината" влязоха в тези села, хората започнаха да ги търсят, за да разговарят с тях и да се оплачат, защото на практика няма на кого. Преодоляха страха си и това се случи само за няколко месеца. Хората преодоляха страха си и понеже кметовете забелязаха, че този страх започва да избледнява, бяха издали заповеди журналистите да не бъдат допускани на територията на общините.

Можете ли да си представите за какво говоря?

Забраниха на чиновниците си да разговарят с журналистите, наредиха на охранителите си да не допускат журналисти в сградите на местните администрации. Да не говорим, че преследваха журналистите, когато напускаха общината с колите си, преследваха ги, слава Богу, само вероятно за да ги сплашат, но организираха унизителни и тежко оклеветяващи кампании срещу тях в социалните мрежи. И всичко това се случи, защото с помощта на една американска фондация "За истината" успя да организира медийното покриване на тези общини, до които трябва да се пътува. Противниците на това финансиране умело използват сложната дума "грантояди", но това не са пари за заплати, това не са пари за грантоядене. Това са пари за пътуване, това са пари за оборудване, това са пари за командировъчни, това са пари за компютри, за телефонни разговори. Това са необходими пари и не става въпрос за ядене на грантове. Само за четири месеца работа на терен, която беше извършена, пейзажът в тези 5 общини, за който ви говоря, беше тотално променен. Представете си, че кметът на Доспат е разположил камери в целия град абсолютно нерагламентирано и всички тези камери са свързани с монитор в собствения му кабинет – той де факто наблюдава гражданите си какво вършат, той ги контролира със система за видеонаблюдение.

И естествено, че срещу това ще има страхотен отпор, ще има плач за това, че тези медии са финансирани независимо, защото досега нямаше как всичко това да бъде чуто и да бъде направено видимо, но като имаме предвид условията, в които към момента живее българската независима журналистика, като имаме предвид атаките, на които е подложена през последния месец, аз лично спокойно бих ги нарекъл безпрецедентни, защото не си спомням в близките 15-тина години назад да е имало такава координирана и толкова жестока и толкова безпощадна атака към тези медии, то нещата са ясни.

А и като имаме предвид и факта, че тази кампания е водена от един човек, санкциониран от САЩ и Великобритания за тежка корупция, и като имаме предвид, че проектът за Закон за регистрация на чуждестранните агенти на "Възраждане" въобще не е отпаднал от дневния ред, а просто чака удобния момент да бъде прокаран в НС, и ако добавим към това и невъзможността на големите донори да изпълняват плащанията си по вече подписани договори към български медии, то няма как да не се съгласите с мен, че картината пред независимата журналистика в България става пределно мрачна."

Механизмът за подкрепа

"Механизми за подкрепа на качествената журналистика – дал Бог. Единият механизъм са абонаментите за независимите издания, което към момента в България е трудно да стане, макар че не е невъзможно, тъй като просто медийната аудитория в България беше възпитана, пак от тези, които в момента са противници на независимото финансиране, да получава новините безплатно или да ги получава на безценица. Нали си спомняте, че Делян Пеевски покри пазара с издания, които се продаваха на дъмпингова цена, дори под така наречената си "корична цена". Това бяха вестници, които бяха спонсорирани, финансирани, бяха дотирани, както в мрачните години преди 1989-а, когато държавата и БКП дотираха вестниците, за да струват по 5-6 стотинки, а сега струваха 50-60 – същата работа. И пазарът беше наводнен с жълтите издания на Делян Пеевски.

Та сега много е трудно, а и на фона на морето от безплатни сайтове, които бълват фалшиви новини, бълват клевети, бълват пропаганда – антиевропейска, антиатлантическа, антинатовска, антидемократична – много е трудно да финансираш от абонамент изданието, което правиш. Но в България се възражда донорството, т.е. има дарители, които даряват – кой повече, кой по-малко. Това е един от начините – просто гражданите, които искат да имат независими медии, по някакъв начин да помагат за съществуването им.

Другият начин е да бъде разрешено на тези медии да бъдат финансирани по начина, по който са финансирани до момента, голяма част от тях, т.е. чрез международни донори, но при същите условия, при които това се случваше и досега. Пак ще кажа – всяка стотинка от тези договори, които са публични, та всяка стотинка, изплатена по тях, е публична, всеки данък, платен от тези медии, е публичен. Това са данъкоплатци в България и дейността на медиите по презумпция, за добро или за лошо, също е публична, така че всеки може да си направи извода, не са необходими кой знае какви усилия да проследиш пътя на парите до резултата от тези пари. Да видиш какво е свършено с тях. И ако някой може да ми каже едно лошо нещо, което сме свършили, да му се невидеше!, с парите от международните си донори, нека да ми го каже."

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.