В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този разговор е 10-ата годишнина на Българското пещерно дружество, която беше отбелязана с поредица от презентации и тематични изложби в Националния музей "Земята и хората".
Историята на пещерното движение в България започва в края на XIX век, когато Карел Шкорпил прави първата карта на пещера – Еменската пещера в близост до село Емен, Великотърновско. През 1922 година д-р Иван Буреши започва целенасочени биоспелеологични изследвания в страната, а през 1929 година е основано Първото българско пещерно дружество, което по-късно се нарича Първи пещерен клуб.
Следват важни събития в развитието на пещерното дело у нас – през 1960-1961 година се организират първите курсове за инструктори по пещерно дело, а по време на този период са благоустроени и първите пещери, като Леденика и Магурата. През 1972 година е създадена Главната картотека на българските пещери, а Българската федерация по пещерно дело, която по-късно става Българска федерация по спелеология, започва да играе все по-голяма роля в развитието на пещерното движение в страната.
В интервюто с проф. д-р Алексей Стоев бяха обсъдени важни въпроси, свързани с пещерите и опазването на карста. Професор Стоев подчерта, че карстът и пещерите са глобален проблем. Той отбеляза, че около 40% от територията на България е заета от карстови образувания, което означава, че въпросите за тяхното опазване и използване изискват научен подход. Според него, около 50% от подземните води, които извиращи от карстови извори, се формират благодарение на процеси вътре в пещерите.
"Не си даваме сметка, че тези води са основен източник за водоснабдяване в страната и това прави темата за карста и пещерите още по-важна", добавя проф. Стоев. Той също така обясни, че благоустроените пещери дават уникален поглед към подземния свят, който е съхранил не само фосили от праисторически епохи, но и информация за климатичните промени и условията на живота на Земята преди милиони години.
Картотекирането на пещерите в България е важен процес, но все още има много "бели петна" в тази област. В момента картотеката на Българската федерация по спелеология съдържа данни за около 5500 пещери, като ежедневно се откриват нови. Проф. Стоев сподели, че картографирането на пещерите е в процес на развитие, но в страната все още има много неизследвани и неописани пещери, което показва огромния потенциал за нови открития.
Един от основните въпроси, които стои пред пещерните изследователи у нас, е липсата на законодателство, което да регулира и защитава пещерите като природни и културни обекти. Проф. Стоев настоява за спешното приемане на Закон за пещерите в България, който да осигури ефективно опазване на пещерите и да насърчи научните изследвания в тази област.
В интервюто беше повдигнат и въпросът за климатичните промени и човешката дейност. Според проф. Стоев, информацията, че човешката дейност е основната причина за климатичните промени, често се преувеличава. Той изрази мнение, че климатичните промени са част от естествения цикъл на Земята, който се е променял през милионите години на нейното съществуване. Въпреки това, той призна, че човешката дейност може да играе роля в ускоряването на тези процеси и затова е важно да се предприемат мерки за опазване на природата и екосистемите.
Слушайте!През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..
Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...
В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..
1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте!
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg