Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово.
Виктор Ерофеев, "Три срещи"
"Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа легенда, съчетаваща в себе си трагически с комични елементи. Провокацията тук е в подхода на драматурга към Античността въобще. Забележително е демитологизирането и снижаването на ценностното до нивото на мейнстрийма – една толкова наболяла тема в момента. Забележително е и отношението към словото, поезията и изкуството въобще. Усеща се преобръщане на предварителните представи. Текстът е силно съвременен, а Орфей е изведен като раздразнителен, изпълнен със съмнения съвременен поет. Неговите обсесии са придобили други измерения, а вътрешните му демони пораждат кризи на терзания и дълбоки несъответствия със средата. Орфей е идеален образ за изследване на поета и отношенията му с любовта и смъртта, както и за проследяване на същността на художественото творчество и поезията, отразяващо реалността в идеален, нематериален образ.
Като че ли през "Орфей" Кокто иска да сътвори една своя митология, където преобладава подложеното на съмнение разбиране за същността на поезията. Пиесата отваря широки полета за размисъл и интерпретация и сякаш там винаги ще остане нещо недоизказано, недоизяснено.
В "Любезна Евридика" по мотиви от "Орфей" на Жан Кокто в Радиотоеатъра участват артистите: Александър Кънев, Владимир Матеев, Георги Златарев, Станислава Коцева, Георги Богданов, Деница Даринова, Румен Драганов.
Музика – Христо Намлиев
В студиото работиха Михаил Михайлов и Деница Диамандиева.
Режисьор – Станислава Кирилова
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19..
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg