Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съвети на адвоката: адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси

Улична инфраструктура в наследствен имот

Снимката е илюстративна

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида".

Христиан МитевКалин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен през 90-те години, без никъде да е упоменато наличието на каквато и да е инфраструктура, преминаваща през него. През следващите двайсетина години се водят съдебни дела за разделяне на имота спрямо идеалните части на собствениците. 

От края на 2014 г. имотът е поделен и всеки влиза в собственост на собствен парцел, спрямо квотите си. През 2021 г., в следствие на авария, разбрахме за съществуването на водопровода и след множество разговори със "Софийска вода" и нежеланието от тяхна страна за изместване наехме адвокат, който не намери каквито и да било документи, относно законността и собствеността на водопровода... Има ли как да изискам дружеството или Столична община да измести водопровода от имота, като изгради за собствена сметка нов в частта, определена за улична инфраструктура?"

Иван Матеев, Велико Търново: "Инвалид съм, прикован към легло, и живея от социални помощи. В началото на годината получих известие, че дължа съдебни такси по старо дело за имот, в размер на 200 лева, които с лихвите от момента на делото до ден-днешен са се превърнали в непосилна за мен сума. Има ли в този случай някаква давност?"

Чуйте отговорите в звуковия файл.

Снимки – БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Йоанна Елми

Цензурата е нещо различно от това да кажеш, че определено твърдение не е вярно

С началото на Новата година Марк Зукърбърг, собственикът на Фейсбук, съобщи, че Meta – компанията майка на Facebook, прекратява програмата си за проверка на фактите от независими експерти и ще възприеме т.нар. "модел на общностни бележки". Започнаха дискусии във всички социални мрежи – до какво би довело това във времената на фалшивите новини и..

публикувано на 10.01.25 в 17:00
Протест в Грузия срещу закона за чуждестранните агенти

Темука Капанадзе: Грузия няма да се превърне в Беларус

За протестите в Грузия, дори и на Коледа и Нова година, разказва от първо лице Темука Капанадзе, инженер, един от многото протестиращи в Тбилиси през последните месеци. "Отначало протестите бяха малки, а после, когато разбрахме, че искат да спрат преговорите за членството ни в ЕС, тогава голяма маса хора реагира и протестите станаха големи. Дори..

публикувано на 10.01.25 в 16:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година?

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт?  Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..

публикувано на 10.01.25 в 12:40

Доброволци на възраст 17-25 години стават вдъхновители за деца в центрове за настаняване

Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..

обновено на 10.01.25 в 12:35

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18