Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък и наследниците на художника.
Кураторът на изложбата Весела Христова-Радоева коментира: "Любен Димитров е не само забележително с богатото си творчество име в декоративно-монументалната българска скулптура през ХХ век, но и своеобразна школа за синтеза между нея и архитектурата.
Над 60 са произведенията на художника в София и страната, реализирани между 1929 и 1986 г. – фигурална и декоративна скулптурна украса на обществени сгради, паметници, портрети на известни интелектуалци. В продължение на няколко десетилетия (1939-1975) той е преподавател в Националната художествена академия.
Сред обектите в София, за които работи скулпторът, са банката на ул. "Иван Вазов“ 2 (1929), 7 ЕСПУ на ул. "Цар Иван Шишман“ 28 (1938), БНБ (1939), МВР (1939), МНО (1941-1942), Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“ (1942-1943), сградата на ъгъла на бул. "Мария Луиза“ и ул. "Екзарх Йосиф“ (1961).
За Софийския университет "Св. Климент Охридски“ той създава лъвските фигури пред библиотеката (1932) и фигуралните картуши за южното (1954) и северното крило (1979-1983). При основната реконструкция на Народния театър "Иван Вазов“ между 1972 и 1976 изпълнява двуфигурните композиции над четирите ъгъла на зрителния тракт, фигурите за нишите в страничните фасади и две свободностоящи алегорични фигури за фоайето на Първия балкон. През 1985 на фасадата на тогавашната Национална галерия за чуждестранно изкуство (днес "Квадрат 500") са поставени шест приютени в ниши алегорични фигури."
Изложбата може да се разгледа до 15 май 2025 г. в галерия "Квадрат 500".
Велин Манов разговаря за творчеството на Любен Димитров и експозицията в "Артефир" с куратора Весела Христова-Радоева.
Снимки – галерия "Квадрат 500"
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg