Ранната диагностика е ключова за лечението на хроничните бъбречни заболявания

"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, коментира темата в интервю за Lege Artis.

През февруари организацията внесе предложения в Министерството на здравеопазването за изменения в наредба № 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Основната цел е въвеждането на диспансерно наблюдение за хора с хронично бъбречно заболяване, подобно на вече съществуващите практики за пациенти с диабет и сърдечно-съдови заболявания.

"Пациентите с диабет и сърдечно-съдови заболявания са диспансеризирани при личните лекари. Най-лесният начин да идентифицираме бъбречното заболяване е именно чрез тях. Предлагаме те да бъдат изследвани за бъбречно здраве и, ако е необходимо, да бъдат насочени към нефролог", споделя Николова. Според нея тази стъпка е логична и ефективна, тъй като позволява ранно откриване на заболяването и подходящо лечение.

Една от важните промени, които Асоциацията предлага, е свързана с терминологията. В България често се говори за "хронична бъбречна недостатъчност" – термин, който описва крайната фаза на заболяването. В Европа обаче използват термина "хронично бъбречно заболяване", който обхваща пет етапа, от които първите три са лечими.

"Когато говорим за заболяване, а не за недостатъчност, акцентираме върху ранната диагностика и лечението в началните фази. Това е от ключово значение, защото заболяването често протича безсимптомно и пациентите разбират за него едва в късните етапи", пояснява Николова.

Основен фокус на инициативата са хората с диабет и сърдечно-съдови заболявания, тъй като статистиката показва, че около 3,6% от тези пациенти развиват бъбречно заболяване в даден етап. "Трите заболявания са свързани и едното често води до другото", уточнява Николова.

Тя подчертава, че изследването за бъбречна функция е сравнително просто и не изисква значителни финансови ресурси. Това прави възможно провеждането на скрининги в рамките на съществуващата здравна система, без сериозно натоварване на бюджета.

"Нашата цел е да повишим осведомеността за хроничното бъбречно заболяване и неговите рискове", казва Николова. Чрез кампании и законодателни промени организацията се стреми да подобри качеството на живота на пациентите и да предотврати тежките последици от заболяването.

Интервюто подчертава необходимостта от съвместни усилия между институциите, лекарите и пациентските организации за осигуряване на ранна диагностика и адекватно лечение на хроничното бъбречно заболяване."