Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев".

Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз (ЕС) въз основа на новоизлязлата съдебна практика в тази област и която засяга въпросите, свързани 1) с достъпа до личните данни от органите на реда и 2) с последствията от публичното им оповестяване в социалните мрежи.

Преди да се спрем обаче на въпросните дела относно личните данни, бих искала да разгледаме на първо място делата относно Пакета "Мобилност", в които България участва като ищец и чието постановено решение пряко засяга българските превозвачи.

1.) С Решение от 4 октомври 2024 г. по съединени дела C-541/20 до С-555/20 Литва и др./Парламент и Съвет ("Пакет за Мобилност“), Съдът в голям състав се произнесе по 15-те съединени дела на ищците: Литва, България, Румъния, Унгария, Кипър, Малта и Полша, които са предявили искове пред Съда в Люксембург за отмяна на Пакета за Мобилност. Цитираните 7 ищци заедно с други 11 държави членки в качеството им на встъпили страни доведе общо до участието на 18 държави членки в делата срещу Първия пакет от мерки за мобилност, което само по себе си недвусмислено говори за особената важност на въпросната европейска регламентация.

Ето казусът: Новоприетият през 2020 г. от законодателя, т.е. от Европейския парламент и Съвета, „Пакет за Мобилност“, обхващащ Регламент (ЕС) 2020/1054, Регламент (ЕС) 2020/1055 и Директива (ЕС) 2020/1057), предвижда множество промени на задълженията на международните превозвачи. Държавите членки ищци оспорват голяма част от тях, включително вмененото задължение за превозните средства, използвани за международен превоз, да се връщат на всеки осем седмици в оперативен център, разположен в държавата членка на установяване на съответното транспортно предприятие.

С решението си Съдът отхвърля заведените искове, освен в частта им, насочена срещу задължението за връщане на превозните средства на всеки осем седмици в държавата по регистрация. Съдът отмени спорната разпоредба, предвиждаща това задължение, а именно международните шофьори да са длъжни да се връщат в родните си страни на всеки два месеца, което засягаше особено силно и българските шофьори и което водеше до икономическа нерентабилност и финансови загуби. Според Съда, Парламентът и Съветът не са доказали, че при приемането на тази мярка са разполагали с достатъчно данни, които да им позволят да преценят нейната пропорционалност. Противно на твърдяното от тях въз основа на документите, на които се позовават пред Съда, Парламентът и Съветът не са представили и изложили ясно и недвусмислено изходните данни, въз основа на които е прието спорното изискване за връщане и от които данни зависи упражняването на правото им на преценка.

Съдът потвърди всички останали части от Пакета за Мобилност, отхвърляйки доводите на държавите членки по-специално относно принципите на пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация, общата транспортна политика, свободното предоставяне на услуги, свободата на установяване, свободното движение на стоки, принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и опазването на околната среда. Според Съда, законодателят на Съюза не е превишил явно границите на своята широка свобода на преценка в тази област.

Съдът припомня, че свободното предоставяне на услуги в областта на транспорта е подчинено на специален режим. Всъщност транспортните предприятия разполагат с право на свободно предоставяне на услуги, само доколкото това право им е предоставено с мерки, приети от законодателя на Съюза, каквито са мерките, попадащи в обхвата на Пакета за Мобилност. Освен това, този Пакет от мерки не забранява на транспортните предприятия да се възползват от свободата на установяване чрез създаването на дъщерни дружества в държавите членки, в които възнамеряват да извършват превози и по този начин да се установят по-близо до действителното търсене на техните услуги.

Съдът приема също, че с Пакета за Мобилност законодателят на Съюза е искал да осигури нов баланс между различните налични интереси, а именно от една страна -интереса на водачите да се възползват от по-добри социални условия на труд и от друга страна -интереса на работодателите да извършват транспортните си дейности при справедливи търговски условия. По този начин секторът на автомобилния транспорт трябва да стане по-сигурен, ефикасен и социално отговорен.

Накрая Съдът отбелязва, че с Пакета за Мобилност законодателят на Съюза е постигнал също така и нов баланс, отчитащ интересите на различните транспортни предприятия, като е отстранил трудностите, възникнали при прилагането на предходната правна уредба (Регламент № 1072/2009) поради практики, които противоречат на временния характер на каботажния превоз. Както знаем, каботажният транспорт се извършва в държава, различна от тази, в която е регистрирана транспортната фирма.

Съдът изтъква, що се отнася по-конкретно до периода на изчакване за каботажа, че в съответствие с целта, преследвана от предишното законодателство, този период има за цел да гарантира, че каботажните превози няма да се извършват по начин, който да създава постоянна или продължителна дейност в приемащата държава членка. Този период се ограничава до забрана на каботажните превози в същата приемаща държава членка по време на периода на изчакване, без обаче да се възпрепятства извършването на други транспортни операции, като например международни превози както до държавата членка на установяване, така и до други държави членки, последвани, ако е необходимо, от каботажни превози и в тези други държави членки.

Новият Пакет за  Мобилност гарантира, че каботажните превози няма да се извършват по начин, който да създава постоянна или продължителна дейност в приемащата държава членка, без това да пречи на останалите видове превози.

След краткия преглед на това важно и за България решение в сферата на международния транспорт, време е да се посветим на новата съдебна практика на Съда на ЕС, свързана с личните данни.

.2.) Първото Решение в тази област, което ще разгледаме днес, е също от 4 октомври 2024 г. и се отнася до правото на достъп на органите на реда до личните данни, съхранявани в мобилен телефон. Това е дело С-548/21 BezirkshauptmannschaftLandeck (Tentatived’accèsauxdonnéespersonnellesstockéessuruntéléphoneportable), разгледано от Съда, заседаващ в голям състав.

Ето казусът: Полицията изземва на австрийски гражданин мобилния телефон, след като установява при проверка за наркотични вещества, че полученият от него колет съдържа такива вещества. Впоследствие полицейските служители правят неуспешни опити за отключване на мобилния му телефон, за да осъществят достъп до съдържащите се в него данни. Служителите не разполагат с разрешение на прокурор или съдия, не са документирали опитите си за отключване, нито са информирали заинтересованото лице за тези опити.

Засегнатото лице оспорва изземването на неговия мобилен телефон пред австрийски съд. Едва в хода на съдебното производство то узнава за опитите за отключване на телефона му. Австрийската юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда, а именно:  дали австрийската правна уредба, според която полицията е оправомощена да предприема подобни действия, е съвместима с правото на Съюза. Запитващият съд отбелязва, че вмененото на заинтересованото лице деяние се наказва с лишаване от свобода за максимален срок от една година, поради което съставлява само леко престъпление.

На първо място, Съдът уточнява, че обратно на твърденията на някои правителства, релевантната правна уредба на Съюза се прилага не само в случай на осъществен достъп до личните данни, съдържащи се в мобилен телефон, но и на опит за достъп до тях.

По-нататък Съдът изтъква в решението си, че достъпът до всички данни, съдържащи се в мобилен телефон, може да представлява тежка, дори особено тежка намеса в основните права на засегнатото лице. В действителност тези данни могат да включват съобщения, снимки и история на сърфирането в Интернет и могат евентуално да позволят на трети лица да направят много точни изводи за личния живот на това лице.

Тежестта на разследваното престъпление е един от основните параметри при преценката на пропорционалността на такава тежка намеса. Да се приеме обаче, че само борбата с тежката престъпност може да обоснове достъпа до съдържащи се в мобилен телефон данни, би ограничило неправомерно правомощията на компетентните разследващи органи. Това би довело до увеличаване на риска от безнаказаност за престъпленията като цяло и следователно до риск за пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Съюза. Като се има предвид това, подобна намеса в личния живот и защитата на личните данни трябва да бъде предвидена в закон, което означава, че националният законодател трябва да определи достатъчно точно елементите, които следва да се вземат предвид, по-специално естеството или категориите на съответните престъпления.

На следващо място, според Съда, такъв достъп трябва да е обвързан с предварителен контрол или от съд, или от независим административен орган, освен в надлежно обосновани неотложни случаи. Този контрол трябва да гарантира справедливо равновесие между, от една страна, законните интереси, свързани с нуждите на разследването в рамките на борбата с престъпността и от друга страна, основните права на зачитане на личния живот и защитата на личните данни.

На последно място, Съдът изтъква, че засегнатото лице трябва да бъде информирано за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до данните му, веднага щом съобщаването на тази информация вече не може да попречи на разследването.

Следва да се подчертае, че в тази материя съдебната практика относно достъпа до личните данни, съдържащи се в мобилните телефони на гражданите, претърпя съществено развитие. До преди десетина години, Съдът категорично отказваше такъв достъп, освен в случаите, когато имаше сериозни причини да се счита, че става въпрос за организирана престъпност или за риск за националната сигурност и тероризъм. С разгледаното днес Решение от 4 октомври 2024 г. Съдът разширява понятието за пропорционалност, като счита, че не само организираната престъпност и тероризмът могат да бъдат достатъчна причина за достъп на органите на реда до личните данни, съхранени в мобилен телефон. Според тежестта на престъплението и според законния интерес за неговото преследване, този достъп може да бъде разрешен от националния компетентен орган.

3.)Следващото, последно за тази рубрика Решение, също от 4 октомври 2024 г., е по дело С-446/21 Schrems (Communicationdedonnéesaugrandpublic) и което засяга последствията от оповестяването на лични данни в социалните мрежи и използването им за персонализирана рекламна дейност, по-конкретно в платформата на Facebook.

Ето казусът: Разглежданият случай се отнася до небезизвестния австриец Maximilian Schrems, защитник на неприкосновеността на личния живот и активист в сферата на защитата на личните данни, чиито преюдициални дела от преди няколко години доведоха до отмяната, от една страна, на Решение 2000/520 от 26юли 2000 г. на Комисията, с което тя приема, че защита на личните данни, прехвърляни от Съюза към установени в САЩ организации, гарантира достатъчна степен на сигурност, както и до отмяната, от друга страна, на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/1250 на

Комисията от 12 юли 2016 г. съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, осигурявана от Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.

В настоящото дело въпросът се отнася до използването от Facebook на личните данни с цел персонализирана рекламна дейност при ползването на социалната платформа. Според г-н Schrems обработването на личните му данни от Meta Platforms Ireland в рамките на онлайн социалната мрежа Facebook е незаконосъобразно. Това незаконосъобразно обработване  включва и данни за сексуалната му ориентация, което г-н Schrems оспорва пред австрийски съд.

MetaPlatforms събира личните данни на ползвателите на Facebook, сред които е и г-н Schrems, относно дейностите на тези потребители както в тази социална мрежа, така и извън нея. Това включва данни за посещенията им на онлайн платформата, както и на интернет страници и приложения на трети страни.  За тази цел MetaPlatforms използва инсталираните на съответните интернет страници „cookies“ (бисквитки), „socialplugins“ (социални модули) и "pixels“ (пиксели).

Въз основа на данните, с които разполага, Meta Platforms може да идентифицира и интереса на г-н Schrems към чувствителни теми като сексуалната ориентация, което позволява да му бъде отправена целева реклама в това отношение. Впрочем, считано от 6 ноември 2023 г., услугите на Facebook продължават да бъдат безплатни само за ползвателите, изразили съгласие личните им данни да се събират и използват, за да им се изпраща персонализирана реклама, докато единствено на ползвателите, които сключват платен абонамент, се предоставя възможност за достъп до посочените услуги без целева реклама.

С оглед на това се поставя въпросът, дали г-н Schrems явно е направил обществено достояние отнасящите се до него чувствителни лични данни, при положение че по време на участието си в публично достъпна дискусия на кръгла маса във Виена се е позовал на сексуалната си ориентация, и дали по този начин е разрешил обработването на тези данни, съгласно Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД). В този контекст Върховният съд на Австрия иска от Съда да тълкува ОРЗД.

Първо, Съдът отговаря, че предвиденият в ОРЗД принцип на „свеждане на данните до минимум“ не допуска всички лични данни — получавани от администратор на данни, какъвто е операторът на онлайн платформа на социална мрежа, от субектите на данните или от трети лица и събирани както на тази платформа, така и извън нея – да бъдат обобщавани, анализирани и обработвани за целева реклама без ограничение във времето и без разграничение в зависимост от естеството им.

Второ, според Съда не е изключено с изказването си по време на въпросната дискусия на кръгла маса г-н Schrems явно да е направил обществено достояние сексуалната си ориентация. Това следва да се прецени от Върховния съд на Австрия, отправил преюдициалното запитване.

Обстоятелството, че субект на данни явно е направил обществено достояние определена информация, в случая - за сексуалната си ориентация, означава, че тази информация може да се обработва в съответствие с разпоредбите на ОРЗД. Само по себе си обаче това обстоятелство не дава право на оператора на онлайн платформа на социална мрежа да обработва и други данни за тази му ориентация, получени и извън тази платформа, от приложения и уебсайтове на трети партньори с оглед тяхното обобщаване и анализ, с цел да му предложи персонализирана реклама.

Снимки – личен архив на съдия Марияна Кънчева

• Конкурентното право на Европейския съюз