Конкурентното право на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев".

В това пето издание съдия Марияна Кънчева посвещава на конкурентното право на Европейския съюз (ЕС) и на последно излязлата важна съдебна практика в тази област. Разгледани са три дела, свързани с прилагането на членове 101, 102 и 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Започваме с решението на Съда, по дело C-298/22 относно прилагането на член 101 ДФЕС заради създадения риск от нарушаващи правото на Съюза споразумения, решения и съгласувани практики в банковия сектор, довели до дългогодишна обмяна на информация и координиране между икономическите оператори, с което е било ограничено нормалното функциониране на конкуренцията в този сектор.

Съдия Марияна Кънчева привлича вниманието върху едно от последните т.нар. данъчни решения (tax rulings) на Съда с предмет облагането на международните фирми в Европа, като например интернет гиганта Amazon, автомобилния гигант Fiat Chrysler Europe, енергийната компания Engie, закусвалните Starbucks и марките за дрехи и обувки Nike и Converse. Решението, което ще ви представя днес, е по дело С-465/20Р Комисия /Ирландия и др., като засегнатата страна този път е технологичния гигант Apple, на когото Ирландия е предоставила данъчни предимства, представляващи неправомерна държавна помощ съгласно чл.107 ДФЕС.

Накрая ще бъдe представенo скорошнoто решение на Съда относно прилагането на член 102 ДФЕС по спор, отнасящ се до интернет гиганта Google (C-48/22) и установената злоупотреба с господстващото му положение на пазара на услугите за търсене в интернет, тоест на т.нар. интернет търсачки.

Първото дело е C-298/22 Banco BPN/BIC Português и др., по което Съдът е сезиран с преюдициално запитване от Tribunal da Concorrência, Regulação e Supervisão (Съд по конкуренцията, регулацията и надзора, Португалия), и по което той се произнася относно условията, при които може да се квалифицира като "ограничение с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС извършвания "самостоятелен“ обмен на информация относно условията, приложими за кредитните операции, който обмен не е акцесорен спрямо ограничаваща конкуренцията съгласувана практика.

Ето казусът: През септември 2019 г. Органът за защита на конкуренцията в Португалия (Autoridade de Concorrência) налага на 14 кредитни институции (сред които шестте най-големи в Португалия) глоба в общ размер от 225 милиона евро.Националният орган за защита на конкуренцията констатира, че тези институции са нарушили както националното право, така и правото на Съюза (чл.101 ДФЕС) в областта на конкуренцията, тъй като са участвали във взаимен обмен на чувствителна информация в продължение на единадесет години между 2002 г. и 2013 г. Обменяната информация се отнасяла до пазарите на ипотечни кредити, на потребителски кредити и на кредитите за предприятия. Тя засягала настоящите и бъдещите условия, приложими по сделките, по-специално спредовете в процентите и променливите на риска, както и индивидуалните производствени стойности на участниците в този обмен. По този начин въпросните 14 кредитни институции са участвали в съгласувана практика, чиято цел е ограничаване на конкуренцията на тези пазари.  

Вследствие на тази дългогодишна съгласувана практика, с решение от 9 септември 2019 г. националният Орган за защита на конкуренцията санкционира въпросните кредитни институции, като им налага посочената глоба. Повечето от тях обжалват постановеното решение пред Португалския съд по конкуренцията. Те твърдят, че разглежданият обмен на информация сам по себе си не бил достатъчно вреден, за да може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Те добавят, че този обширен обмен на реципрочна и месечна информация е класифициран като „самостоятелен“ обмен на информация,тоест обмен, за който не се твърди, че е част от съгласувана практика, ограничаваща конкуренцията.

LeTribunaldaConcorrência, RegulaçãoeSupervisão (Съд по конкурентни, регулаторни и надзорни въпроси, Португалия) решава да отправи преюдициално запитване до Съда в Люксембург относно законосъобразността на такъв обмен с оглед на член 101 ДФЕС, както и относно възможността и условията, при които обменът на информация може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

В своето решение от 29 юли 2024 г. Съдът припомня, че обменът на информация между конкуренти може да представлява ограничение на конкуренцията, включително с оглед на целта, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, ако съставлява форма на съгласувана практика и координация, която по самото си естество трябва да се разглежда като вредна за доброто функциониране на нормалната конкуренция в контекста на съответния обмен.

Съдът отговаря на преюдициалното запитване, че самостоятелен обмен на информация между конкуренти може да представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. За да функционира даден пазар при нормални условия, операторите трябва да определят самостоятелно политиката, която възнамеряват да следват и да останат в несигурностотносно бъдещото поведение на другите участници на пазара. Следователно, даден обмен на информация спада към форма на координация, която може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, когато позволява да се отстрани такава несигурност. Това е така, когато обменената информация е поверителна и стратегическа, в смисъл че може да разкрие бъдещото поведение на конкурент на съответните пазари.

Съдът смята, че такъв би могъл да бъде настоящият случай, тъй като от описанието на разглежданите факти от запитващата юрисдикция изглежда, че обменената информация се отнася по-специално до намеренията за бъдещо изменение на спредовете в процентите на участниците в този обмен. Освен това, ако случаят е такъв, като се има предвид, че спредовете в процентите представляват един от параметрите, с оглед на които се установява конкуренцията на даден пазар, такъв обмен може да има като единствена обективна цел именно целта да наруши конкуренцията. В крайна сметка, Съдът в Люксембург заключава, че Португалският съд по конкуренцията следва да извърши необходимите фактически преценки, за да определи дали разглежданият обмен действително представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

На второ място ще разгледаме Решение по дело С-465/20 Р, Комисия/Ирландия и др. от10 септември 2024 г., което е част от поредица дела, предизвикани от политиката, водена от Европейската Комисия (ЕК) от 2013 г. насам в сферата на държавните помощи. От 2014 г. досега Комисията е постановила 8 решения, засягащи 5 държави членки, а именно: Великобритания, Белгия, Холандия, Люксембург и Ирландия, като други 4 формални разследвания са все още в ход. Тази поредица от разследвания на Комисията целят да проверят как държави членки на ЕС предлагат неправомерни данъчни облекчения с цел да привличат на своя територия европейските централи на мултинационални компании и технологични гиганти.

Ето казусът:

Това е случаят с Ирландия, по който през 2016 г.ЕК установява, че в периода между 1991—2014 г. дружества, принадлежащи към групата Apple, са получили благоприятно данъчно третиране и са се ползвали от данъчни предимства, представляващи неправомерна държавна помощ, предоставена от Ирландия за печалбите, генерирани от дейностите на Apple извън Съединените щати.

През 1991 г. и 2007 г. властите в Ирландия издават две „данъчни становища“ в полза на две дружества от групата на Apple /Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE)/, учредени като дружества съгласно ирландското право, без обаче да бъдат считани за местни лица за данъчни цели в Ирландия. С тези две „данъчни становища“ се одобряват използваните от ASI и АОЕ методи за определяне на облагаемата им печалба в Ирландия, произтичаща от търговските дейности на съответните им ирландски клонове. Де факто, по този начин ирландските власти оставят Appleсам да определя данъка, който желае да плати, избягвайки данъци за милиарди.

През 2016 г. след проведено разследване, Комисията заключава, че като са изключили от облагаемата основа печалбите, генерирани от използването на лицензите за интелектуална собственост, притежавани от ASI и АОЕ, главно поради това че седалищата на тези дружества се намират извън Ирландия и че управлението на тези лицензи зависи от решения, взети на равнището на групата Apple в Съединените щати, в периода между 1991—2014 г. издадените данъчни становища от ирландските данъчни власти са предоставили на тези дружества неправомерна и несъвместима с вътрешния европейски пазар държавна помощ, от която се е възползвала групата Apple като цяло. Поради това Комисията  разпорежда на Ирландия да възстанови държавната помощ, предоставена посредством неправомерни данъчни предимства в полза на Apple, равняващи се на 13 милиарда евро.

През юли 2020 г., сезиран с жалби от Ирландия, ASI и АОЕ, Общият съд на ЕС се произнася (по съединени дела T-778/16 и T-892/16), като отменя Решението на Комисията, приемайки, че тя не е успяла надлежно да докаже наличието на селективно предимство по смисъла на чл.107, параграф 1 ДФЕС, произтичащо от разглежданите две „данъчни становища“ и довело до преференциално намаляване на данъчната основа в Ирландия. Това Решение на Общия съд на ЕС е обжалвано от Комисията пред Съда.

С Решението си от 10 септември 2024, Съдът, заседаващ в голям състав, отменя решението на Общия съд относно данъчните становища, издадени от ирландските данъчни органи и относно предоставената от Ирландия държавна помощ в полза на Apple.

Според Съда, Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Комисията не е доказала в достатъчна степен, че притежаваните от ASI и АОЕ лицензи за интелектуална собственост и свързаните с тях печалби, генерирани от продажби на продуктите на Apple извън Съединените щати, е трябвало да бъдат разпределени за данъчни цели на ирландските клонове.

Съдът приема, че Комисията е доказала в достатъчна степен, че разглежданите данъчни становища водят до по-благоприятно данъчно третиране на ASI и АОЕ в сравнение с местните дружества, облагани в Ирландия, които не могат да се ползват от такива „предварителни становища“ на данъчната администрация.

В този контекст Съдът констатира, че избирателният характер на предимството, предоставено на ASI и AOE с обжалваните данъчни становища, както и селективността на прилаганите данъчни мерки, са надлежно доказани, с което Ирландия е предоставила в полза на Apple неправомерна държавна помощ, която тази държава членка на основание чл. 107, параграф 1 ДФЕС е длъжна да възстанови. Съдът потвърждава решението на Комисията, а оттам и водената от Комисията политика за равните условия на вътрешния пазар и за данъчната справедливост, като линията за борба с данъчната оптимизация в Европа е все по-ясно дефинирана и все по-силно безапелационно защитена от Съда на ЕС.

Третото дело, което ще разгледаме днес, е C-48/22, Google et Alphabet/Commission (Google shoping). С решение от 10 септември 2024 Съдът се произнесе относно прилагането на стандартните критерии, определящи злоупотребата с господстващо положение в областта на интернет услугите и по-специално на интернет приложенията, служещи за търсене на информация в интернет, т.е. на пазара на услугите за обикновено търсене в интернет, както и на пазара на услугите за специализирано търсене на продукти.

Ето казусът:

С Решение от 27 юни 2017 г. Комисията констатира, че в тринадесет държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП) компанията  Google е дала предимство на страницата си при обикновено търсене на резултатите от собствения си сравнител на продукти спрямо тези на конкурентните сравнители на продукти. Така Google представя на първа позиция резултатите от търсенето на своя сравнител на продукти и то по по-забележим и по-благоприятно позициониран начин в предназначените за това „boxes“, като ги придружава с привлекателна визуална и текстова информация. За сметка на това резултатите от търсенето на конкурентните сравнители на продукти се показвали само като обикновени общи резултати (представени под формата на сини линкове) и поради това, за разлика от резултатите на сравнителя на продукти на Google, алгоритмите за корекция са могли да ги класират по-назад на страниците с общите резултати на Google. Т.е. към сравнителя на продукти на Google и към конкурентните сравнители не са се прилагали едни и същи критерии за позициониране и представяне, като Google е фаворизирал собствената си услуга за сравняване на продукти.

Комисията заключава, че най-популярната интернет търсачка Google е злоупотребила с господстващото си положение на пазара на услугите за обикновено търсене в интернет, както и на пазара на услугите за специализирано търсене на продукти, поради което й налага глоба в размер на 2 424 495 000 евро, за заплащането на която Alphabet, в качеството си на единствен съдружник на Google, е солидарно отговорен за сумата в размер на 523 518 000 евро.

Google и Alphabet обжалват решението на Комисията пред Общия съд на ЕС, който с решение от 10 ноември 2021 г. отхвърля жалбата в основната ѝ част и по-специално потвърждава наложената глоба.

Тогава Google и Alphabet подават жалба пред Съда, с която искат отмяна на решението на Общия съд, в частта в която с него се отхвърля жалбата им, както и отмяна на решението на Комисията.

С Решението си от 10 септември 2024 г. Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля жалбата на Google и неговата компания-майка Alphabet, с което потвърждава решението на Общия съд, както и наложената глоба за „злоупотреба с господстващо положение чрез рекламиране на собствена услуга за сравнение на продукти“. Американският технологичен гигант и оператор на най-популярната интернет търсачка е поставил собствената си услуга за сравняване на цени Google Shopping в по-благоприятна позиция спрямо предлаганите услуги от конкуренти и следователно е злоупотребил с пазарното си положение. Съдът припомня, че член 102 ДФЕС обявява за неправомерно не господстващото положение, а само злоупотребата с него. Забранено е поведението на предприятия с господстващо положение, което ограничава конкуренцията, основана на качествата на продуктите или услугите и по този начин може да причини вреда на отделните предприятия-конкуренти и на потребителите.

Съдът констатира, че Общият съд правилно е установил, че с оглед на характеристиките на пазара и специфичните обстоятелства в конкретния случай поведението на Google е дискриминационно и не представлява конкуренция, основана на качествата.

Снимка – личен архив на съдия Марияна Кънчева

• Съдебната практика на Съда на ЕС
• Казуси от съдебната практика на Съда на ЕС