Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Пътуваща изложба представя българските археологически открития

проф. Диана Гергова
Снимка: БНР

Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. 

"Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много европейски страни, но не беше показване в Братислава. В нея ние показваме резултатите от откритията ни, свързани със северната столица на траките, или на тракийското племе "гети", които са известни с това, че те са и пророческо племе, че са свързани с Залмоксис, който може би даже е предшественик на Питагор, и с това, че обезсмъртяват. 

Откриването на този тракийски духовен център, който е единствен в България и най-големият български резерват, наречен Сборяново, винаги е предизвиквал голям интерес", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова. 

В изложбата, допълва тя, се показват и по-късните традиции, които са запазени в този тракийски духовен център през всички следващи епохи до наши дни. Там има римска епоха – тракийско светилище, ранно средновековно селище и ранносредновековен манастир с църква, текето на Демир баба, което е свързано с Демир баба – един българин, или по-точно прабългарин и най- важното доказателства за запазените индоевропейски традиции, разказа археоложката. 

Едновременно с изложбата проф. Гергова представя и двете книги, написани за Сборяново: "Гетите, които обезсмъртяват", чийто автор е професорката, и "Демир Баба Теке – българският Ерусалим", където проф. Гергова е съавтор с Екатерина Венедикова – османист. Проф. Диана Гергова е представила и най-новите археологически открития. Това, според проф. Диана Гергова, е начинът да се разказва за българските археологически открития. В момента тя работи по разкопки в местността Клептуза край Велинград, където е открито светилище на бесите. 

И Археологическо лято - 2024 година е много успешно за България, според нея. Проблемът на българското общество, за който археолозите у нас отдавна сигнализират, е, че у нас откритите паметници не се опазват и социализират, така че не само да са обект на културен туризъм, но и да представят изключително самобитното културно развитие по българските земи през епохите минали преди нас, категорична е археоложката. Кажете колко български паметници от Средновековието и българския Златен век са експонирани както трябва, риторично попита професорката.

Проф. Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е история и археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1972 г. до 1977 г. работи като докторант в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Тракийска бижутерия в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. н. е.)“ и придобива научната степен доктор на историческите науки. 

Снимки – Археологически институт с музей към БАН
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски (в средата), Ивайло Младенов и Ани Костова

135 години отбелязва Физическият факултет на СУ "Климент Охридски"

По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..

публикувано на 01.11.24 в 14:39

Църква и власт – имперски практики

"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..

публикувано на 01.11.24 в 09:26
Светлана Нанчева и Юрий Анджекарски

Технологии на доброто или как добрите каузи да станат добри практики

Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..

публикувано на 31.10.24 в 09:00
Наталия Ромалийска

Таврийската българка Наталия Ромалийска: Виждам си бъдещето тук

Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..

публикувано на 30.10.24 в 16:37

Бисерка Йовчева: Медиите да не отразяват моя успех – той не е важен, а успехът на децата!

Каквито и думи да цитирам от разговора ни с д-р Бисерка Йовчева – все ще са подходящи за заглавие. За тези, на които името е познато, но не се сещат откъде, ще напомня. Тя стана известна като "жената, която пусна влака", след като се обади на премиера Дянков, че стотина ученици от Шумен и Търговище мръзнат мокри и гладни на Централната софийска гара...

публикувано на 30.10.24 в 14:30