Гьотеборгският университет е единственият в света, в който класическият старобългарски език се изучава като самостоятелна специалност. За българския принос към европейското културно наследство в "Нашият ден" разговаряме с доц. Антоанета Гранберг – изследовател и лектор по славянски езици, преподавател по старобългарски език в Швеция.
Доц. Гранберг е изследовател в областта на медиевистиката, председател на Асоциацията на шведските слависти, както и на Комитета на скандинавските слависти. Тя е и член на Международния комитет на славистите.
Обособяването на старобългарския език като самостоятелна специалност, по думите на доц. Гранберг, е плод както на нейните лични усилия, така и на волята на самия университет в Гьотеборг, където медиевистиката е приоритет.
Медиавистичният комитет в Гьотеборг обхваща като интерес и дейност много специалности – история, археология, филологии – като специалисти от всички дисциплини допринасят за изграждането на специалността „Старобългарски език“, заявява доц. Гранберг.
За първи път доц. Гранберг заминава за Швеция по проект, насочен към изследване на писменостите от ранното средновековие. Постепенно българската се утвърждава като участник в интердисциплинарни научни проекти, започва да преподава курсове по старобългарски в Гьотеборгския университет, след което постепенно изгражда самостоятелната дисциплина.
Изучаването на старобългарски бива насърчавано както от шведската държава, така и от университета и Лутеранската църква на Швеция, подчертава доц. Гранберг. Църквата поощрява обучението не само на свещениците, но и на други лица, които работят в нейната система и организация, за да могат те по-пряко да получат познания в областта на православното славянско средновековие, пояснява гостът.
Доц. Гранберг изтъква, че старобългарският е класически език на Средновековието в Европа и е част от общото културно наследство на Стария континент.
Компетентност в областта на класическия славянски православен език е нужна, тъй като Швеция притежава богата колекция от славянски старопечатни книги, внесени в страната като военна плячка или придобити като дипломатически дарове, по думите на доц. Гранберг.
Голяма научна дейност е насочена към възстановяване на колекциите в дигитален вариант, тъй като става дума за общоевропейско културно наследство.
Повече за студентите на доц. Гранберг, за старобългарския език в съвременния свят, за православната общност близо до Гьотеборг и научната дейност на университета – чуйте в звуковия файл:
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
