"Нашето разбиране е, че културно-историческото наследство е много повече отколкото наука, култура, изкуство, държавно управление и т.н., тъй като всички те могат да се надграждат, усъвършенстват и развиват, докато културно-историческото наследство е овеществена историческа памет, която има своето хронологическо време. За един народ и една държава колкото по-голям е хоризонтът на това време, толкова идентичността е по-силна.
Българският народ се намира на такава географска точка на света, където организираният живот е на 8000 години, нещо, което рядко може да се види извън Балканския полуостров и Западна Анатолия. Инструментариумът, който спомага това културно-историческо наследство да се проучи, утвърди и популяризира, е археологията. На територията не само на Плевенския регион има много такива обекти, които трябва да продължават да се проучват", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Володя Попов – директор на Регионалния исторически музей в Плевен.
Няколко са обектите, които тази година проучват екипи в региона. Един от тях е в Димово, където работи доц. Гергана Кабакчиева. Това е античен град, като се проучва архитектура от първи век, допълва Попов. Проучванията в района на Белене са от години, припомня той. В този район специалистите са подкрепени и от Общината.
Разкопки са започнали археолози и в района на Бреница. "Каменно-медната епоха е времето от 7000 години, като на Балканския полуостров се развива най-силната цивилизация, като именно тук е и най-старата организирана форма на обществата, най-близка до държавно съществуване – Варненския некропол, неслучайно единствен в света. В Бреница специалистите изучават една от фазите на каменно-медната епоха, която е в световната наука, фаза Бреница.
Проучванията целят да опишат по-подробно по какъв начин се е осъществявал животът в това далечно време и до каква степен той е обхващал всички възможни сфери, които и днес виждаме с друг коефициент на живот.
Следват през септември разкопките "Улпия Ескус“ и кастел "Димум", може би един от най-силните археологически обекти в България. С финансовата помощ и подкрепа на Община Левски екип от Регионалния исторически музей в Плевен, с ръководител Владимир Найденов, проучва една антична станция.
От седемте обекта, които това лято проучваме, четири разработваме ние с наши екипи от Регионалния исторически музей. Намерените артефакти при разкопките в град Левски ще станат част от Обществения музей в града, който Общината мисли да разшири и развие.
По подобен начин вървят и разкопките в Червен бряг на римската антична вила – с богата и интересна архитектура и инвентар. От Общината в Червен бряг също са готови с проекта за археологическа колекция в местния музей.
Предстои проучване на селище от бронзовата епоха при с. Върбица, където ръководител е Павел Попов. В този район са открити около 160 предмета от бронзовата епоха, това е един период, който не е добре проучен, а откритията са важни в световен мащаб.
Нека припомня, че бронзовата епоха се явява една много добра подложка на следващия тракийски период, който е нашата гордост, споделя в ефира на БНР директорът на Регионалния исторически музей в Плевен Володя Попов.
Снимки – Регионален исторически музей - Плевен
Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
На днешния 21 февруари в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" ще се състои среща-разговор с изтъкнатия археолог академик Васил Николов. Темата на..
Само икономически ли са мотивите за решенията на американския президент Доналд Тръмп, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев,..
Какво представляват окупираните украински територии и бригада "Азов" днес. Разказва от първо лице в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Горица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg