"Луминесцентното датиране е свързано с тъй наречените "дозиметри" в атомната физика, та за това този метод използва изследването на естествените кварцови песъчинки, които се намират навсякъде около нас, като природни дозиметри", разказва в предаването "Следобед за любопитните" физикът доц. Любомир Цонев. "Тези частици, – допълва той, – могат да поемат известна доза радиоактивност от радиоактивния фон, който е около нас, като натрупват енергия, която може в лаборатория да се разчете. Този метод на датиране, – уточнява физикът, – използва най-широко присъстващото около нас нещо – кварцовите песъчинки, които събират фон в продължение на 50-70 хиляди години, когато реално започва и нейното насищане, т. е. този метод има най-широко реално приложение."
"Луминесцентното датиране може да се използва при изследването на мегалитите, това реално се прави в Гърция и в Русия, но в България се работи по старите методи. Край брезнишкото село Гърло, има един уникален обект, който местните наричат "Кладенецът", открит е около 1975 година, като откривателката му Димитрина Джонова го датира като обект от XIII век преди Христа, но архитектите, които се включват в проучването, намират техники на градеж от по-късен период, и за това има спорове от кой век е обектът, ето тук също може да се приложи този метод на реално датиране", разяснява доц. Любомир Цонев.
"През 80-те години на миналия век този метод е приложен еднократно от османиста от Нидерландия Махиал Кил. При датирането на обект край Нова Загора той забелязва, че надписът на градежа е изкъртен. Затова Махиал Кил изпраща в лаборатория в Германия една тухла и там специалистите чрез луминесцентно датиране с точност са определили годината на строителството", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Цонев.
Този метод на датиране е открит през 60-те години на миналия век от британец, припомна физикът. Британците отдавна го използват, за да уточнят произхода при различни музейни експонати от цял свят. Гюнтер Вагнер от Германия и Янис Лирицис от Гърция, – разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Цонев, – усъвършенстват този метод, като създават възможност да се датират кварцовите частици, които са по повърхността на предмета. Лаборатории за този вид датиране има в Русия, Западна Европа и Америка, като срещу определено заплащане с точност се датира всеки артефакт, акцентира физикът.
Затова, според него, е крайно наложително да се създаде лаборатория по луминесцентно датиране и в България, която да се окомплектова с модерна техника и с модерно обучен персонал, а също така да се разясни на археологичната гилдия какви минимални условия трябва да се спазват при разкопките, за да се запази възможността за луминесцентно датиране на обектите, макар и в някакво бъдеще време. Става дума не за натрапване на нов метод, а за добавяне на нов метод към досегашния арсенал, което по принцип никога не е излишно, разяснява доц. Любомир Цонев
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Любомир Цонев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
"Да създаваш вино означава да разказваш история" – това е основното послание, което се откроява от думите на Екатерина Христова, член на Управителния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg