Медиацията като извънсъдебно решаване на спорове – след решението на Конституционния съд

Конституционният съд обяви за противоконституционна съдебната медиация, предвидена в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс

публикувано на 26.07.24 в 12:35

Проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Снимка: БНР

За медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове. Проф. Таня Йосифова – председател на Арбитражния съд при Българска стопанска камара, експерт по гражданско и търговско право, дългогодишен консултант на предаването, коментира темата в "Законът и Темида":

"Медиацията е един от способите, чрез които може по доброволен път да се реше един спор от различно естество. Като в случая спорещите страни се подпомагат от едно трето лице (лица), действащи за изясняването на спорните моменти и евентуално за достигането на решението на спора.

Медиаторите трябва да са безпристрастни, неутрални по време на процедурата, да уважават мнението на всяка от страните по спора. Самите медиатори трябва да действат добросъвестно и не могат да дават правни съвети и да изразяват становище по спора. Целта е само да подпомогнат страните да достигнат, ако е възможно, разбира се, до някакво взаимно приемливо споразумение.

По мое мнение се засили интересът към процедурата медиация и възможностите, които дава. Засили се интересът не само на юристите, но и на други граждани за обучение по въпросите на медиацията. Това е и една европейска тенденция.

Решението на Конституционния съд от 1.07.2024 г., в което се отмени задължителната съдебна медиация, предизвика много дебати и е обект на внимание от много практикуващи юристи, както и от страна на академичната общност. Защото чрез това решение Конституционният съд обяви за противоконституционна съдебната медиация, която беше предвидена в Закона за медиацията и в Гражданския процесуален кодекс. Мотивите за тази отмяна са свързани със засягането на свободата на всяка от страните. Също така се констатира и една вътрешна противоречивост, несъвместимост между поставените цели и средства за постигането. В решението на Конституционния съд се посочва, че едва ли не пресилената задължителна медиация противоречи на доброволността на процедурата и на избора на медиацията като способ за извънсъдебно решаване на спорове. Друг посочен аргумент е, че съдебната процедура се утежнява посредством медиацията, вместо да се облекчава.

Като цяло Конституционният съд посочва, че тази уредба поставя под съмнение навременното предоставяне на поисканата защита на правата от съда и по този начин това забавяне може да лиши от съдържание, да обезсмисли самото предоставяне на търсената защита.

Много интересно е и тълкуването на Конституционния съд и по един от оспорваните въпроси – за разноските по медиация. Конституционният съд посочва, че се стига до един парадокс. Страната, отказала медиацията, трябва да понесе разноските на това неосъществено производство, независимо че е спечелила делото. Това, според Конституционния съд, нарушава изискванията и принципите на правовата държава и е в отклонение от общия принцип, предвиден от чл. 78 от ГПК.

Какви законодателни промени се очакват в областта на медиацията – изменения и допълнения в Закона за медиацията, нов законопроект и обществено обсъждане; Медиацията в извънсъдебните центрове по медиация – уредба; Статут, устав и Етичен кодекс на Националната камара по медиация; Какви са предимствата на медиацията; Как да изберем медиатор; С какъв акт завършва медиацията – чуйте подробно от звуковия файл.