Изследвайки българския емигрантски печат до средата на ХХ век и по-специално двата най-дълго издавани вестника – "Народен глас" и "Македонска трибуна", проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център към БАН е впечатлена от голямото количество публикации, посветени на делото на славянските първоучители, и упованието на сънародниците ни в него като опора за духа и народностното им съзнание.
В предаването "За думите" проф. Желязкова споделя фактите, които открива в изданията, и които представи в доклада си по време на втория международен форум за кирилицата по инициатива на вицепрезидентката на Република България Илияна Йотова, който се проведе неотдавна в София и Пловдив под надслов "Азбука, език, идентичност".
Вестник "Народен глас" започва да се издава през 1907 г. в Гранит Сити, смятан за "столица" на българската емиграция в Съединените Щати. Списва се със стремеж към обективност и достоверност при представянето на научните постижения на европейската славистиката от епохата, публикува изследвания на известни български учени.
"Македонска трибуна" излиза от 1927 г. в Индианополис и се отличава с емоционалния и патетичен стил, с който се изразява гордостта от приноса на българите за запазване и продължаване делото на светите братя.
Темите, които се обсъждат в изданията, са етническият произход на първоучителите, родината и характерът на езика им, съдбата на делото им в България, книжовната дейност на учениците им, сред които особено изпъква св. Климент Охридски. Обсъжда се приносът на Кирило-Методиевото дело за духовното израстване на други славянски и неславянски народи, обобщава проф. Желязкова.
Родолюбивите чувства и националната гордост обаче почти винаги са преплетени с носталгия и горчивина от несправедливата и жестока участ на родния край – Македония, останала под чужда власт и подложена на безмилостно обезбългаряване.(Преобладаващата част от българската емиграция в Северна Америка произхожда от българските земи, останали след 1913 г. под чужда политическа власт.) В дописка от Калифорния за в. "Народен глас" от 20 май 1938 г., цитирана от проф. Желязкова, пише: "...за срам на "цивилизована" Европа, за позор на славянството, днес в Македония, люлката на славянската писменост, езикът на Кирил и Методий е забранен!.. Нито едно българско училище нито в гръцка, нито в сръбска Македония!.. Но не се гаси туй, що не гасне! Не е далеч денят, когато над поробената ни родина ще блесне слънцето на свободата, из родни балкани наново ще екне българска реч...".
Чуйте целия разговор в звуковия файл:
На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..
Избрахме този израз, често използван от АГ специалистите при съобщаване на "Благата вест", за мото на нашата съботна среща. И първият ни въпрос към госта бе: какъв смисъл влагат в тези думи уролозите? Доктор Георги Лазаров от Първа АГ болница в София и неговият екип успешно прилагат вътреутробни изследвания на плода, а като резултат получават..
В рубриката "Еврика" представяме Никола Нинков, ученик в 11 клас в СМГ "П. Хилендарски" – носител на бронзов медал от международна олимпиада по химия в Саудитска Арабия през 2024. С Никола говорим как интересът му към химията започва с купуването на една книга. Как се подготвя за предстоящата олимпиада, какво включва подготовката и защо тя не е само..
С певеца Александър Александров-Алекс неотдавна се разговорихме за пътешествията му по света - за Тайланд, Тайван и Дубай. Тогава той ми каза, че няколко пъти е бил на различни фестивали в Индия и аз силно се развълнувах, понеже не съм ходила в щата Пенджаб. А от разни книжки знам, че името му идва от Петоречие – срещата на пет реки и там в зората..
Свидетелски, преизказни, съдържащи умозаключения или изразяващи съмнение глаголни форми – езикът ни разполага с тях, а използващите и възприемащите ги спонтанно ги избират или реагират във всекидневното общуване. Едно ново направление в лингвистиката – перцептуалната лингвистика – изследва начините на въздействие на определени глаголни форми върху..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк,..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
