Ден след 187-ата годишнина от рождението на Васил Левски в "Нашият ден" разговаряме с писателката Здравка Евтимова – за необходимостта от светлия облик на Дякона.
Дядото на Евтимова кръщава баща ѝ с името на Левски, за да расте в бедната му къща един смел, свестен човек – такъв, който държи на дома, на родната земя и на думата си.
"Когато произнасят името му, аз винаги мисля колко е необходим днес. На първо място, за да отглеждаме младостта така, че да не допускаме в нейните редици доносници, ласкатели и предатели, защото те нямат знания и умения. Човек, който може, който знае, никога не ласкае, не предава делото и не е раболепен – той знае своята стойност, а стойността се изгражда и спечелва с много труд. Точно затова Левски ни е необходим. Да успеем да сложим семената на знанието и умението в хората.", казва Евтимова.
Стремежът трябва да е към онази чиста и свята република, за която Левски мечтае. Писателката смята, че може би не ни липсва нищо, за да я постигнем. Сами затъваме в черни и тъмни критики, казва Евтимова. Тя споделя, че дълбоко съжалява хората, които приказват така, защото те не са осъществили това, което природата е заложила в тях. Като потомци на Левски не би следвало да се очерняме така, изтъква Евтимова.
"Образът на Левски излъчва светлина, защото е търсил силата на всеки един и се облягал на нея.", заявява писателката.
Евтимова призовава: "Да си кажем кривиците – аз на теб, ти на мен. Тогава ще направим път, по който ще стесним границите на неграмотността и незнанието. Човек, който знае, обича страната си."
По думите на Евтимова Левски е този, който учи българите да пишат с дела. Заветът му би трябвало да ни замисля кого сме излекували, какво сме написали, какви пътища сме направили.
Евтимова завършва разговора с думите: "Това вдъхва Левски в нас – че ние сме творци на живота си, че времето е в нас и ние сме във времето. Това означава, че можем да го направим добро. В ръцете ни е да стесним територията на болката. Това си мисля, когато мисля за Левски."
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта", "Желязната завеса: рухването на Източна Европа, 1944-1956", "Червен глад: войната на Сталин срещу Украйна" и най-новата – "Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света"...
За втора година в Нов български университет ще се проведе Международният фестивал "Следата Шекспир". Мотото на фестивала е "Театърът като "конспект на времето ни, като негов летопис в съкратено издание." Ето как виждат мисията на Фестивала организаторите му: "Изборът на Шекспир като универсална оптика, през която анализираме и рефлектираме процесите..
85 години от рождението на журналиста и поет Георги Заркин бяха отбелязани в Чешкия център в София. Събитието, припомнящо жестоката съдба на този талантлив и достоен български писател, неслучайно беше организирано там. През 1968 г., докато е в затвора, Заркин обявява 28-дневна гладна стачка в знак на протест срещу нахлуването на армиите на Варшавския..
Марио Варгас Льоса става известен с романа си "Градът и кучетата", 1963, за да се нареди не само до най-големите писатели от Южна Америка като Габриел Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар, но и в света. Получава Нобелова награда за литература през 2010 година, а у нас през 2013беше удостоен с Доктор хонорис кауза на Софийския университет...
Латвийският сериал "Съветски дънки" е написан от българската сценаристка Теодора Маркова, която стои и зад редица от най-успешните български продукции през последното десетилетие. Той се превърна в сензация, след като спечели наградата на публиката на престижния телевизионен фестивал Series Mania 2024, а актьорът Карлис Арнолдс Авотс бе отличен с..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест..
Пoредният брой на "Литературата, начин на употреба. На фокус – Полша", осъществен със спомоществователството на Полския институте посветен на Олга..
Журналистката Ан Апълбаум става известна с изследванията си за съветската диктатура, като преведените у нас нейни книги са "Гулаг: лагерите на смъртта",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg