На 17 юли почитаме Св. вмчца Марина, закрилница на Южното Черноморие.
В днешния ден Созопол, покровителстван от Светата великомъченица, празнува своя официален празник. В "Нашият ден" кметът Тихомир Янакиев говори за древната и съвременна гордост на града.
Историческите изследвания сочат, че Созопол е сред най-старите живи градове на Балканския п-в и в Европа. Поселища в тези земи се появяват още преди 690 г. пр. Хр., когато официално е обособен града. Преселници от гръцките полиси Милет и Фокея се смесват с местното тракийско население и изграждат Аполония в хармония. Морският град процъфтява и дори се превръща в Аполония Магна (Велика), преди да бъде завладян от римските легиони I в. пр. Хр. Римляните отнемат символа на града – 13-метровата статуя на бог Аполон – и славата на Аполония залязва, разказва Янакиев.
В днешно време, по думите на кмета, Созопол е привлекателно място, което може да предложи не само плаж и заведения, но и богато археологическо наследство. Янакиев приканва слушателите да прекарват своите почивки в града.
За църковното измерение на празника и за житието на Св. вмчца Марина, почитана както от православната, така и от римокатолическата църква, в "Нашият ден" разказва богословът Ваня Станчева.
Светицата е родена в Антиохия, днешна Турция ок. 275 година – време на жестоки гонения срещу християните. Марина, дъщеря на езически жрец, е една 12-годишна, когато чува за Исус Христос от християнин, предрешен като просяк. Отдадено започва да изповядва името Господне, но няма свещеник, който да я покръсти. Въпреки това младата християнка не се бои да изразява вярата си, с което спечелва омразата на своя собствен баща.
Когато Марина навършва 16 години, в нея се влюбва управителят на областта – човек, който проявява особена жестокост към християните. Тъй като Марина не се съгласява да се омъжи за него заради вярата си, той я подлага на мъчения и налага смъртно наказание.
Тялото на Св. вмчца Марина се е пазило в константинополския храм "Дева Мария Бахара" (Дева Мария Морска), поради което светицата е приета за покровителка на морската шир. Смята се, че едната ръка на св. Марина се съхранява във Ватопедския манастир на Атон. Пред частици от мощите ѝ вярващите могат да се поклонят в Тоскана, във Венеция, както и в няколко български храма.
Интересен е образът на Св. вмчца Марина в иконописната традиция. Светицата е изобразявана като красива, млада жена с аристократична осанка, която често държи делфин – символ на благородството. Един от най-интересните сюжети в иконите е този, в който Св. вмчца Марина държи дявола на верига. Според легендата, докато страда от тежки мъчения и призовава Бог за помощ, той изпраща ангели, за да я защитят. Един от тези ангели залавя самия дявол.
Редица храмове в България носят името "Св. Марина". В двора на Софийската митрополия е имало много стар храм, за който се смята, че е бил катедрала на Митрополията още през 1578 година. Предполага се, че е разрушен от силно земетресение. През 2003 година по времето на патриарх Максим е положен първият камък на новоиздигнатия храм.
Митрополитската катедрала в Пловдив, разположена в Стария град, също носи името на Св. вмчца Марина. Първите данни за църквата са от писанията на немски пътешественик, преминал през града 1578 година, разказва Станчева.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg