За Кирило-Методиевото дело, Международната конференция "Азбука, език, идентичност" и съхранението на българската култура извън пределите на България – разговор в "Нашият ден" с проф. Красимир Станчев, виден славист, преподавател по славянска филология в Трети римски университет и академик от Академия "Амброзиана" в Милано.
Двудневният форум "Азбука, език, идентичност", посветен на кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий, е продължение на състоялия се през 2022 година форум, озаглавен "И ний сме дали нещо на света". Мащабната инициатива събра на едно място преподаватели, общественици и учени, които дискутираха върху проблемите на кирилицата, историята на старобългарския език и на църковнославянския език, съвременното българознание.
Кирилицата е съвършен графичен инструмент, създаден в края на IX век или в началото на X век. – ранният период от царуването на цар Симеон, разказва проф. Станчев. Глаголицата, по думите на учения, е великолепна система от звуци и букви, но се оказва по-трудна за усвояване. Кирилицата, със своите политически измерения, се появява като декларация за културно-вероизповедна принадлежност.
"Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата.", заявява гостът.
В един по-късен момент, когато най-ярко се заявяват националните и верски принадлежности и се формира модерното съзнание (XVII в. -XVIII в.), възникват големи спорове за кирилицата, считана за традиционно православно писмо. Глаголицата, която оцелява само в Далмация, е приемана за католическо писмо, наред с употребата на латиница, пояснява проф. Станчев.
"Хуманитаристиката има своите цели и задачи. Тя има своята напълно незаменима с нищо роля във формирането на хората. Трябва по-често да си спомняме отец Паисий, който казва: "Българино, знай своя род и език.", заявява гостът, който вярва, че отношението към историята не бива да бъде загърбвано за сметка на погледа към бъдещето.
Проф. Станчев запознава слушателите с Рим като град, увековечил делото на св. св. Кирил и Методий. Именно там е култовото място за славяните, определено за хипотетичен гроб на св. Кирил, почитан като светец и от Западната църква. Всъщност Рим е една от съкровищниците на българската културна памет, в която могат да бъдат намерени дори паметници на Иван Вазов и капитан Петко Войвода.
По думите на проф. Станчев популяризирането на научното знание е чувствителен момент, тъй като много неверни и непотвърдени факти биват разпространявани и от учени, и от журналисти.
"Наш дълг е да установяваме обективната научна истина, а дълг на журналистите и на учителите – да я довеждат на разбираем език до широката публика и младите хора.", изтъква професорът.
Българското училище в Рим е едно от онези огнища, поддържащи живата искра на българщината. Големите ученици в училището са получили възможността да работят с архивни текстове от личната библиотека на проф. Рикардо Пикио, а наследниците на знаменития учен са дарили над 500 тома с българска класическа литература – включително такива, надписани от големи наши писатели. Проф. Станчев изразява своето съжаление, че българското училище не разполага с пространство, в което да подреди тази ценна библиотека.
Относно българското образование в чужбина, гостът казва: "Усещам, че напоследък МОН прозря, че не може само българските програми за тукашните училища да се лансират, а трябва да се разработи една система за разумно, ефикасно обучение по български език, литература и култура на деца от двуезични семейства, които ще останат там."
В края на разговора темата се прехвърля върху приноса на проф. Станчев в изследването на книжовното и културно наследство на българите католици. В Държавна агенция „Архиви“ бе представен 73-ти том от поредицата "Архивите говорят", съдържащ епистоларното наследство на Монсеньор Павел Дуванлията – католически епископ на Никопол от 1777 година до 1804 година.
"Нека всички, на които е скъпа и тази част от българската култура, да потърсят тази книга.", призовава проф. Станчев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Днес в София се откри XVII годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). В Националния студентски дом на пл. "Народно събрание" се събраха 64 представители на българските училища по света, гости от Министерството на образованието и науката, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Президентството, представители на..
От 15 юни до 18 август в Националната базилика на Светото сърце в Брюксел се представя изложбата на българския зограф Диан Костов, озаглавена "Кръстопът – цената на избора". "Кръстопът – цената на избора" е вдъхновена от търсенето на духовността в съвремието и преобразява базиликата както отвътре, така и отвън с нестандартни инсталации и..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в ДКИ КЦ "Двореца" в Балчик се откриха Дните на италианската култура , които се провеждат за седма поредна година. В Каменната зала до 30 юли може да бъде посетена изложбата "Операта – културно..
Освен море и богата културна програма Балчик предлага досег до красива и уникална природна среда . За защитените местности в "Нашият ден" разказва Мариан Цветков , инженер, озеленител и лесовъд към Община "Балчик", известен и като разказвач и изследовател на местните легенди. Географските дадености на община Балчик са много разнообразни..
За историята и дейността на най-старото читалище в Балчик "Паисий Хилендарски" в "Нашият ден" разказва Веселин Павлов – секретар на читалището. Балчишкото читалище е основано през 1870 година. Жителите на града осъзнали, че имат нужда от средище на духовността и просветата, затова богатите балчиклии решили да учредят такава организирана..
Какви опасности грозят всеки, обявен за чуждестранен агент в Русия, как се използва "Законът за чуждестранните агенти" срещу изразилите различно..
Какво ни казаха политическите играчи с действията си по време на политическа криза, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Любомир Аламанов ,..
Под патронажа на Министерството на културата, в сътрудничество с Посолството на Италия в България и на Италианския културен център в София, на 21 юли в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg