Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Красимир Станчев: Азбука, език, идентичност

Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата

Проф. Красимир Станчев
Снимка: БНР

За Кирило-Методиевото дело, Международната конференция "Азбука, език, идентичност" и съхранението на българската култура извън пределите на България – разговор в "Нашият ден" с проф. Красимир Станчев, виден славист, преподавател по славянска филология в Трети римски университет и академик от Академия "Амброзиана" в Милано.  

Двудневният форум "Азбука, език, идентичност", посветен на кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий, е продължение на състоялия се през 2022 година форум, озаглавен "И ний сме дали нещо на света". Мащабната инициатива събра на едно място преподаватели, общественици и учени, които дискутираха върху проблемите на кирилицата, историята на старобългарския език и на църковнославянския език, съвременното българознание.

Кирилицата е съвършен графичен инструмент, създаден в края на IX век или в началото на X век. – ранният период от царуването на цар Симеон, разказва проф. Станчев. Глаголицата, по думите на учения, е великолепна система от звуци и букви, но се оказва по-трудна за усвояване. Кирилицата, със своите политически измерения, се появява като декларация за културно-вероизповедна принадлежност.

"Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата.", заявява гостът.

В един по-късен момент, когато най-ярко се заявяват националните и верски принадлежности и се формира модерното съзнание (XVII в. -XVIII в.), възникват големи спорове за кирилицата, считана за традиционно православно писмо. Глаголицата, която оцелява само в Далмация, е приемана за католическо писмо, наред с употребата на латиница, пояснява проф. Станчев.

"Хуманитаристиката има своите цели и задачи. Тя има своята напълно незаменима с нищо роля във формирането на хората. Трябва по-често да си спомняме отец Паисий, който казва: "Българино, знай своя род и език.", заявява гостът, който вярва, че отношението към историята не бива да бъде загърбвано за сметка на погледа към бъдещето.

Проф. Станчев запознава слушателите с Рим като град, увековечил делото на св. св. Кирил и Методий. Именно там е култовото място за славяните, определено за хипотетичен гроб на св. Кирил, почитан като светец и от Западната църква. Всъщност Рим е една от съкровищниците на българската културна памет, в която могат да бъдат намерени дори паметници на Иван Вазов и капитан Петко Войвода.

По думите на проф. Станчев популяризирането на научното знание е чувствителен момент, тъй като много неверни и непотвърдени факти биват разпространявани и от учени, и от журналисти.  

"Наш дълг е да установяваме обективната научна истина, а дълг на журналистите и на учителите – да я довеждат на разбираем език до широката публика и младите хора.", изтъква професорът.

Българското училище в Рим е едно от онези огнища, поддържащи живата искра на българщината. Големите ученици в училището са получили възможността да работят с архивни текстове от личната библиотека на проф. Рикардо Пикио, а наследниците на знаменития учен са дарили над 500 тома с българска класическа литература – включително такива, надписани от големи наши писатели. Проф. Станчев изразява своето съжаление, че българското училище не разполага с пространство, в което да подреди тази ценна библиотека.

Относно българското образование в чужбина, гостът казва: "Усещам, че напоследък МОН прозря, че не може само българските програми за тукашните училища да се лансират, а трябва да се разработи една система за разумно, ефикасно обучение по български език, литература и култура на деца от двуезични семейства, които ще останат там."

В края на разговора темата се прехвърля върху приноса на проф. Станчев в изследването на книжовното и културно наследство на българите католици. В Държавна агенция „Архиви“ бе представен 73-ти том от поредицата "Архивите говорят", съдържащ епистоларното наследство на Монсеньор Павел Дуванлията – католически епископ на Никопол от 1777 година до 1804 година.

"Нека всички, на които е скъпа и тази част от българската култура, да потърсят тази книга.", призовава проф. Станчев.

Целия разговор чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Владимир Карамазов с фотографска изложба от затворническите килии

Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е индивидуалното тълкуване за свободата и житейските ситуации, които ни ангажират с преразглеждане на дефиницията за понятието. 81 фотографии, видео, аудиоинсталации, автентични предмети и обекти от..

публикувано на 14.04.25 в 17:35

Петя Колева-Вучов със своя версия на Behind You

Представлението Behind You e танцов моноспектакъл на Петя Колева-Вучов от трупата на балет "Арабеск". Той превръща голямата сцена в алтернативно пространство. Behind you разглежда връзката между съзнателните и безсъзнателните ни опити. Спомените се сливат и разделят, търсейки пътя си към съзнанието. Способността на човешката психика да "загърбва" и..

публикувано на 14.04.25 в 16:58
Сцена от българския филм

Време е за късометражни филми

Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на Ирена Даскалова, който въвежда зрителите в света на плейбой, чийто живот бива преобърнат от една обява в сайт за запознанства. Акцент ще бъде анимационното туристическо приключение, което е въз основа на..

публикувано на 14.04.25 в 16:06
Марго Роби

Изкуството в мен: Марго Роби

Великолепната Марго Роби  – име, което днес блести на първите места във филмовите класации. Тя е звезда, която съчетава естествената си красота и харизма с необикновен талант и отдаденост към актьорската професия.  Родена през 1990 година в малко градче в Австралия, тя израства в скромна среда. Роби обаче винаги е била решена да следва мечтите..

публикувано на 14.04.25 в 13:47
Васил Михайлов и Мария Мира Христова

Актьорът Васил Михайлов на 87: Все по-трудно е да станеш човек

Има екранни образи, сценични превъплъщения, изпети песни, които се раждат, за да се превърнат в неизменна част от нашия културен код. Такъв е капитан Петко Войвода, в чийто роля се превъплъщава актьорът Васил Михайлов през 1981 година. 12-серийният телевизионен исторически филм оставя следа в сърцата на поколения българи. Продукцията, режисирана от..

публикувано на 14.04.25 в 11:58