За културните политики в извънградските райони в "Нашият ден" говори проф. д-р Лидия Върбанова, ръководител на магистърската програма "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" в НАТФИЗ.
Проф. Върбанова разказва, че идеята за международно изследване и подпомагане на културните и творчески дейности, които се намират извън големите градове, възниква преди три години по време на партньорска среща между представители на няколко държави.
Проектът, в който активно участие има Националната академия по театрално и филмово изкуство, е подкрепен от програма "Хоризонт Европа" 2021 и освен България включва Финландия, Исландия, Испания, Ирландия, Латвия, Хърватия, Португалия, Германия, Белгия, Холандия, Франция.
"Ние сме много горди, че България спечели такъв проект заедно с тези партньори и че НАТФИЗ разшири своя профил в тази област и спечели едно международно, европейско признание", заявява проф. Върбанова.
Проектът "IN SITU" – Местни иновации в културните и творчески индустрии в извънградски райони", по думите на госта, цели да затвори триъгълника между културни политики, артистични практики и изследвания в тази област. Изследователската дейност е изключително важна, за да бъде ясно какво се случва на практика и какви стратегически политически решения могат да бъдат взети, изтъква проф. Върбанова.
Новите бизнес модели, дигиталният маркетинг, социалното предприемачество, партньорството и стратегически алианси, финансирането на малки организации на местно, национално и европейско ниво – това е плеядата от най-различни аспекти, в които експертният екип на проекта провежда обучения, изследвания и разговори с политици и представители на творческите индустрии. Селектирани са 12 казуса в държавите, представени в проекта, като целта е да се намерят дългосрочни стратегии и перспективи за тяхното развитие. Проф. Върбанова посочва три примерни казуса от Латвия, Исландия и Финландия, в които иновацията не е просто технологично понятие, а креативен и приобщаващ подход.
По думите на проф. Върбанова проблемите у нас са сходни с тези в международен план, като културните политики и локалните творци трудно намират признание и поле за развитие извън местната общност. В рамките на четиригодишния проект предстои НАТФИЗ да изготви доклад за нуждите на обучението във всяко едно ниво – краткосрочно, дългосрочно, академично – така че културните практики да бъдат обвързани с образователния сектор.
НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е образователна институция със 75-годишна история. Проф. Върбанова подчертава, че редом с традицията, академията не спира да усъвършенства, моделира и обновява своята учебна програма и методика, за да бъдат провокирани и менажирани талантите на креативните студенти.
"В XXI век изкуството много трудно съществува без своите публики, мениджъри и финансиране", подчертава проф. Върбанова. Ето защо НАТФИЗ предлага две магистърски програми по мениджмънт – "Мениджмънт в сценичните изкуства и индустрии" и "Мениджмънт в екранните изкуства".
Изкуството в XXI век е глобално и трябва да отговаря на общочовешки ценности, смята проф. Върбанова. Когато един творчески продукт говори за човешкото в човека, тогава е възможно признанието и в България, и другаде по света. Един от важните уроци, които проф. Върбанова предава на своите студенти, е да търсят методи, форми и средства, с които талантът на българските творци да надскача географските и езикови граници.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън". Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година. Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..
Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore. "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Вечно живият театър и класическата драматургия са неговата страст. Той е български режисьор с европейско измерение като творец, магьосник за актьорите...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg