Кога ще бъде подписан нов колективен (КТД) в сферата на здравеопазването и какви реформи са необходими, за да заработи българската здравна система в полза на пациентите? В "Lege Artis" гостува д-р Мими Виткова – бивш министър на здравеопазването (1995-1997), за да изкаже своето експертно мнение, относно дефицитите и проблемите в структурата на отрасъл "Здравеопазване".
Българският лекарски съюз излезе с предложение основните възнаграждения на медиците да бъдат обвързани със средната работна заплата за страната – това заяви председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Все още няма яснота кога ще бъде подписан нов колективен трудов договор, както и дали заплащането трябва да се обвърже с него.
Д-р Виткова коментира: "Проблемите с възнагражденията в здравната система се натрупват в последните повече от 20 години. Това е един от сериозните проблеми, който демотивира младите специалисти – лекари и медицински сестри да останат в страната. Тежки са диспропорциите в системата. Това, което предлага БЛС, би било добре. Въпросът е, че заплатите са с толкова голям диапазон между ниската и високата заплата спрямо тези, които получават по 50 000 лв. на месец. Няма как да продължим дълго време в този безпорядък в здравната система – той е не само във възнагражденията, а и в структурата."
По думите на д-р Виткова много места в страната нямат равен достъп до медицинска помощ. Областните градове и общинските болници страдат от дефицит на специалисти, а редица възрастни хора нямат средствата, за да потърсят медицинска консултация в по-отдалечен район.
Д-р Виткова поставя акцент и върху проблемите на спешната медицинска помощ у нас. Над 500 лекари липсват в системата, а статутът на парамедиците остава неуреден. Дефицит на кадри, ниското възнаграждение и лошата организация са проблеми, обвързани помежду си, по думите на госта.
"Общинските болници са абсолютно прави, че не могат да изпълнят указанията за формиране на минимална работна заплата, заложена в КТД, защото там дефицитът на кадри е огромен, поради което те не могат да усвояват техните клинични пътеки.“, заявява д-р Виткова. Според здравния експерт е необходимо да се изготви Национална здравна карта, която да разкрие нуждите на здравната система из цялата страна. През 90-те години болниците са били 140, а към днешна дата болниците в страната са 400. По думите на д-р Виткова тази тенденция за разрастване на системата е довела до липсата на достатъчно болнични легла и медицински лица. Вместо експанзия е нужна организация на медицинската помощ, за да се гарантира равен достъп за пациентите, както и да се осигури така наречения "Златен час".
"Общинските болници не функционират нормално, защото няма лекари там заради свръхконцентрацията на болници в големите градове. Оголени са вече и областните болници, в които също има дефицит на медицински сестри и лекари. До 5-6 години ще настъпи катастрофа и с джипитата.", заявява д-р Виткова.
"Ако погледнем обективните показатели – тези за смъртност – това разрастване в болничната помощ не е повлияло благоприятно. Водим в Европа по смъртност в следствие на сърдечно-съдови заболявания, както и по късно откриване на онкологични заболявания", казва гостът и допълва, че онкологичната помощ е зле структурирана и не спазва световните стандарти в лечението. Според СЗО и докладите на ЕК България продължава да е с високи показатели и в статистиката за предотвратима смъртност. Ето защо Д-р Виткова смята, че профилактиката, ранното откриване на заболявания, и обогатяването на здравните познания на хората още от ранна възраст трябва да бъдат във фокуса на здравната система.
"Ние разрушихме системата за първична помощ, която имахме. На първично ниво ние имахме терапевт, педиатър, акушер-гинеколог. Трудно ми е към днешна дата да приема, че по отношение на онкологичните заболявания на женските полови органи, нашата система е готова да се справи. Като бедно общество плащаме изключително много пари за лечение, когато ефектът е минимален, вместо да плащаме за профилактика, за да не се стигне до това лечение", изтъква д-р Виткова. Гостът допълва, че спорадичните мероприятия за скрининг в отделните медицински заведения не са достатъчни за решаване на проблема.
По отношение на лекарствената политика д-р Виткова казва: "Трябва да се фокусираме върху организацията на реекспорта, защото от там идват проблемите. България полага известни усилия да доведе пределните цени на лекарствата до съпоставимост с най-ниските цени в няколко Европейски цени. Това отварят доста широк пазар за фармацевтичните фирми да формират печалба, изнасяйки и продавайки лекарства на много високи цени навън. Също така как е възможно онкомедикаменти в лечебни заведения да се заплащат от НЗОК с разлика в цената 28 пъти? Не получихме никаква информация какво се случва по този въпрос. Изобщо в лекарствената политика лобизмът е много голям и тежък и действията на държавата са неефективни."
Д-р Виткова е на мнение, че липсата на устойчива политика в сектора на здравеопазването задълбочава дефицитите. По думите на госта здравеопазването не е партийна структура и е време да се откроят острите проблеми на здравната система и да се постигне политическо обединение в полза на обществото.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Между 18 и 22 февруари в Панаирното градче в Пловдив традиционно и отново съвкупно се проведоха международните изложенията Агра, Винария и Фуудтех, събирайки по този начин целия път от производството до преработването на земеделската продукция. Акцентите в изложението и деловата му програма тази година бяха прецизното земеделие и връзката между..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с един финландски художник. Той се казва Томи Нордгрен и е роден в столицата на Финландия – Хелзинки. Учил е в Художествената академия "Пекка Халонен" в родината си, както и в санктпетербургската Художествена академия. За първи път идва в България и пристига в старата ни престолна столица през 2004 година,..
В сила е забраната за лов и риболов, но въпреки това има някои "вратички" да се лови риба в тъмната част на денонощието при определени условия. Какви са те и какво ще правят ловците по време на забраната (но не само това), можете да научите от Росен Мирчев и Асен Масларски – гласовете на предаването "И рибар съм, и ловец съм". Чуйте сладката..
Между преводите и футбола – разговор в "Нашият ден" с Радослав Папазов , преводач от шведски и норвежки език и професионален футболен коментатор...
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
За три дни от днес до 26 април за четвърти път ще се проведат "Литературни срещи" на фондация "Прочети София". Темата е "Археология на паметта". Автори..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
