България е сред държавите от ЕС с най-лоша медийна свобода

Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова, един от авторите на доклада.

"За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме, че за съжаление субективното усещане на всеки един от нас, че положението се влошава, напълно се потвърждава през обобщената фактология за годината. Това е тенденция и в други сфери на правата, които ние следим. За съжаление е тенденция и по отношение на медийната среда във България.

Много е интересен моментът с наблюдението на медиите, защото, например, ако гледате международните доклади, които са популярни инструменти за проследяване на медийната свобода, България се изкачва в тази класация.

Преди няколко години бяхме достигнали едно дъно за страната ни в 112-а позиция. За 2024-та индексът на "Репортери без граници" ни поставя на 59-о място. Това звучи като голям напредък, от една страна.

В детайл погледнати нещата, обаче показват следното. Първо, България продължава да е сред държавите от ЕС, които са в края на медийната свобода. Т.е. с по-несвободни медии в ЕС прямо България са Унгария, Кипър и Малта.

Това, което ние правим, е да обобщаваме частично изводите и на други организации. Едно от наблюденията, което беше споделено миналата година в рамките на годишното изследване на Асоциацията на европейските журналисти в България на медийната свобода, установява, че българските журналисти казват, че работят под политически натиск, че усещат политически натиск.

Над 77% от отговорилите в анкетата на Асоциацията на европейските журналисти казват, че през годината са усещали политически натиск.

Това ни дава една много тревожна перспектива, чисто количествена. Ние можем да я потвърдим и качествено през различни случаи, на които сме били свидетели.

Например сред най-ярките е, да кажем, случаят, в който лидерът на прокремълската политическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов заплаши публично в ефир водещата на сутрешния блок на БиТиВи Мария Цънцарова.

Това беше една разправия, която се случи пред очите на всички български граждани и в която за съжаление медията не показа с достатъчна категоричност защитата на журналиста. Други такива случаи видяхме и станахме свидетели около изборите, които се проведоха през есента. Може би слушателите ви ще си спомнят, че в рамките на самия изборен ден и малко преди него имаше най-малко 4 публично документирани случая на опит за саморазправа с журналисти, които просто си вършат работата, отразяват начина, по който върви изборният ден, в това число и практики, на които не би следвало да сме свидетели в изборния ден в една демократична държава."

SLAPP дела

"Другият начин да бъдат притискани журналистите през миналата година беше през съдебната система, през така наречените "SLAPP дела", през правоохранителните органи, които по един или друг начин се занимават с работата на журналистите. Имаше няколко интересни, по лошия начин, интересни съдебни казуса, свързани с опита да се търси съдебна отговорност от журналисти, които, пак казвам, просто са си вършели работата. През 2024 г. сред най-активно атакуваните през съдебната система журналисти бяха журналистите от сайта BIRD.BG. Имаше две много ключови дела, заведени срещу тях.

Едното от бившия министър на вътрешните работи Калин Стоянов, който заведе граждански иск за клевета на стойност 65 хил. лв. срещу Атанас Чобанов и Димитър Стоянов. Неговата аргументация за това беше, че те са дали гласност на информация за мрежата на влияние на убития в началото на годината Мартин Божанов - Нотариуса.

Както и делата, които заведе ректорът на Благоевградския университет срещу историка Стефан Дечев, тъй като Дечев разкри лоши практики в управлението на Университета."

Политическият и институционалният натиск

"2024 година беше година, в която много връзки бяха направени публични. Говорим за свързаности в съдебната власт, които са нерегламентирани, не отговарят на нашето очакване за независимостта и деполитизацията на съдебната власт.

Разкриването на тези връзки не доведе до абсолютно нищо. Да дадем пример с "Осемте джуджета", разследването на Антикорупционния фонд, което започна преди години. Ние си спомняме, че доведе до това, че бившият главен прокурор Иван Гешев и неговият тогавашен заместник, в последствие изпълняващ функциите главен прокурор и кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов, започнаха взаимно да се обвиняват в нерегламентирани връзки, което е абсолютното дъно. И на преден план излезе един запис, в който единият казва на другия – "прегрупираме се". И ние всички виждаме, че да, те се прегрупираха.

И като че ли за обикновените граждани, които разчитат прокуратурата да бъде не инструмента на Господ, всъщност инструмента на една работеща в интерес на гражданите си държава, която се опитва да поддържа някаква справедливост в обществото... За обикновените граждани, всъщност, нищо не се промени към по-добро."

Надеждите да се случи позитивна промяна в съдебната система все повече избледняват

"Да, те все повече избледняват след 2024 година, защото всъщност най-емблематичното, с което тази година остана по отношение на съдебната реформа, която вече е нещо като легендарно чудовище за българската действителност, бяха поправките в Конституцията, които трябваше да осигурят механизми за по-висок контрол над главния прокурор, по-низки правомощия, по-голяма независимост на съдебната власт."

Случаят "Захарна фабрика" и какво пише в привременните мерки на ЕСПЧ

"Привременните мерки са вид на разпореждане на съда, с което съдът дава насоки на публичната власт в дадена държава – какво да прави или да не прави по конкретен казус.

Конкретно по казуса "Захарна фабрика", насоките, които са изпратени към българските власти, бяха свързани с това да не се разрушават къщите на хората, ако за тях не е намерено някакво решение за алтернативно настаняване.

Кметът Бранчевски лъже безогледно. Включително научихме през изминалите 10 дни, че той излъгал не само хората в "Захарна фабрика", не само нас, като представители на организация, която представлява част от тях. Той излъгал дори общинските власти от Голяма община, че наистина има решение в този казус.

Големият проблем, пред който ние сме изправени, е в това, че в районния кмет са концентрирани много правомощия, свързани с изхода от тази криза, но ние имаме един районен кмет, който е твърдо решен да не излезе от тази криза. Вече какви са мотивите му за това, аз не мога да гадая.

Защото той продължава да твърди неща, които аз съм видяла с очите си и съм чула с ушите си, че не са истина. Той блокира възможността, включително и други институции да се намесят, за да помогнат по някакъв начин с това да не продължават десетки хора, между които и десетки деца, да спят на една поляна."

Чуйте разговора в звуковия файл.