Нови, още по-ефективни, лекарства срещу рак ще бъдат разработени след фундаментално откритие на 13 учени, двама от които са българи. Нашите молекулярни биолози са част от международен екип от 13 специалисти, които са разкрили нова функция на ключов белтък – мишена на мощна таргетна противоракова терапия – PARP инхибиторите.
Д-р Радослав Александров и доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН (ИМБ-БАН) от Лабораторията по геномна стабилност и център за модерна микроскопия Sofia Eurobioimaging Center for Advanced Light Microscopy са работили заедно с колегите си от още 7 водещи европейски научни института, сред които и ИМБ-БАН.
Изследователите са направили откритие, което хвърля светлина върху ролята на физични процеси като фазовото разделяне в поправката на ДНК, която пък предпазва организма от развитието на рак. Събитието е описано подробно в едно от трите най-престижни списания в света на биологията – CELL.
Международният екип, част от който са и д-р Александров и доц. Стойнов е публикувал статия за това как кондензацията на PАRP1 белтъка задържа краищата на увредена ДНК, за да позволи нейната поправка, и как инхибиторите на PАRP1, едни от най-мощните съвременни противоракови лекарства (olaparib), повлияват този процес.
Българските членове на екипа са изследвали как мутации в PАRP1 променят кинетиката му на натрупване при ДНК повреди в живи клетки. Изследванията от българска страна са финансирани от Националната пътна карта за научна инфраструктура към Министерството на образованието и науката и Фонд “Научни изследвания”.
“Двигателят на екипа ни, ако може да го наречем така, е Biotec към Техническия университет в Дрезден. Комбинирахме изследванията според експертизата си, за да можем да разнищим цялата история”, каза в предаването "Следобед за любопитните" д-р Радослав Александров.
“ДНК е основният носител на наследствената информация, материалният носител на наследствената информация в нашите клетки. Във всяка една наша клетка обаче ДНК претърпява увреждания, тоест тази информация не е “нечуплива”. Тя ежедневно претърпява увреждания, които, ако клетката не ги поправи, са в основата на някои много тежки заболявания.
За да се справят с този проблем нашите клетки са еволюирали механизми, с помощта на които да откриват, когато се случи, увреждане в ДНК”, уточни д-р Александров. “Това изследване, в което участвахме, разкри, че един много ключов клетъчен белтък, който се нарича PARP1, при разкъсване на двойната спирала на ДНК, е точно този белтък, който отива веднага при краищата на скъсаната ДНК и ги държи близко един до друг, за да може след това клетката да ги свърже обратно, което до този момент не се знаеше как става”, разясни още д-р Александров.
Подробностите от разговора на Ани Костова с д-р Радослав Александров от предаването "Следобед за любопитните" – в звуковия файл.
Снимки – БНР и личен архив
"Водолаз съм от много години, майчиният ми род е от Поморие, предлагам ви разходка в гора, но в морето. Наистина в Черно море има гора във водата, запазена от преди много години. Все още не е ясно как е станало това, единственото изследване е от 80-те години на миналия век, направено от български учени – геолози и палеонтолози, сред които и проф...
"Когато човек прави нещо с любов, това е най-важното. Да се занимаваш с точните науки и в частност математиката, е нещо много красиво. Всяко едно уравнение в математиката или задача в информатиката е уникално и съдържа различни идеи, които се преплитат една с друга, това е едно изкуство", категоричен е младият талант Даниел Койнов. "Аз,..
УАСГ е класиран в топ 100 на 35 място от общо 1320 световни университета в областта на архитектурата и строителното инженерство. Тази висока позиция е следствие на успешното участие на талантливите студенти в организираните в последните години конкурси и работата на преподавателите им. "Това признание е много значимо както за университета..
Свикнали сме – като дойде реч за Средновековието, да прикачваме към него епитета "тъмно". С прозвището "тъмни" и изобщо "средни" векове този период от историята на човечеството се сдобива в епохата на Ренесанса; Петрарка е, който въвежда прилагателното в употреба. Само че той ни е подвел: Средновековието изобщо не е тъмно, а е един доста..
"Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд". Така известният журналист и преводач Владимир Дворецки започва представянето на мемоарната книга "Назад - напред" на уважавания новозеландски литератор Кевин Айърланд, за когото малко се знае в България. А..
"Семейно радио" излъчва директно от сцената в кино "Кабана" на фестивала в памет на актьора, режисьор и театрален педагог Димитър Еленов. Участват негови..
На 11 юни 1864 г. в Мюнхен се ражда композиторът Рихард Щраус. Много трудно е да се определи с кои свои произведения той остава в историята – с оперите,..
Защо Делян Пеевски е проблем за Бойко Борисов, какви са последиците от изборните резултати за български парламент и какво предстои в политическия ни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
