Пруският крал Фридрих II (1712-1786), известен още като "Велики", е не само успешен военачалник и щедър патрон на изкуствата, но и умел флейтист и автор на голямо количество инструментални творби, сред които над 120 сонати за флейта и континуо и 4 концерта за флейта и струнни.
Роден през 1712 г., Фридрих от рано проявява по-голям интерес към музиката, литературата и философията, отколкото към военното дело и политиката – факт, който не се нрави особено на баща му Фридрих Вилхелм I. Въпреки това, подпомаган от майка си и сестра си, принцът се обучава по флейта при Йохан Йоаким Кванц и по композиция при Готлиб Хайне. Баща му толерира тези занимания до 18-ата годишнина на Фридрих, когато напълно ги забранява. Поради тази причина принцът прави опит да избяга от родината си. Бягството обаче е неуспешно: баща му го хвърля в затвора, а единият от съучастниците му е обезглавен пред него. След това преживяване Фридрих се посвещава на държавническото дело и постепенно печели доверието на баща си. Въпреки това обаче не се отказва и от музикалните си занимания – от време на време продължава да взима уроци по флейта, а когато през 1736 г. се мести в Райнсберг, заедно с него идва и ансамбъл от 17 музиканти, сред които братята Карл Хайнрих и Йохан Готлиб Граун, Франц и Йохан Бенда и Кристоф Шафрат.
Веднага след възкачването си на престола през 1740 г. Фридрих се впуска едновременно в социални и политически реформи, военни действия и усилия по възраждането на изкуството и културата в страната си. Поставя началото на Берлинската опера, като назначава Карл Хайнрих Граун за капелмайстор. През същата година към дворцовия оркестър се присъединява и Карл Филип Емануел Бах като първи чембалист. В кралските покои редовно звучи музика: солист често е или самият Фридрих, или Кванц, като репертоарът е дело основно на тях двамата. В инструменталните си произведения Фридрих следва стила на композиране на Кванц, чрез който индиректно попада под влиянието и на Вивалди и Тартини.
Този вторник (21 май от 14 часа) в предаването "Музика хисторика" слушаме изпълненията на Манфред Фридрих – флейта, и камерен оркестър "Карл Филип Емануел Бах" с диригент Хартмут Хенхен на концерти и синфонии от Фридрих Велики.
С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...
73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..
Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..
Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..
16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg