Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати.
"През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах звукорежисьор на филма. Снимахме в Несебър през зимата. Беше много приятно, защото никакви туристи няма и имаше едно голямо удобство, че не трябва да ходиш на плаж.
Когато монтираха филма, се оказа, че няма музика. И понеже без пари трябва да е, аз срещнах моя приятел Любчо Борисов-Камилата и той ми каза, че има едно момче от Пловдив, което много го бива. И това момче се оказа Милчо Левиев. И поканихме Любчо Борисов, Милчо Левиев и Крум Калъчев. Пускахме им да гледат филма, а те трябваше да импровизират върху картината. Това ми беше първият запис с микс пулт и първото участие в киното.", интервю с Георги Пенков-Джони от 2012 г.
Джони Пенков като човек на звука, изобретател на акустични иновации, невъобразим остроумник, музикант, писател с чувство на хумор, учител и човек с неограничено въображение е в центъра на този фичър. Да направиш аудио за човек номер 1 на аудиото е провокация и естествената радиофоничност на историята заедно с духа на епохата, който оцветява ситуациите и придава колорит на гласовете, са опорните точки на този документален проект.
Използвани са записи на терен и интервюта с Джони Пенков, направени от 2012 до 2016, най-често в дома му и по-точно в неговия хол, който бе превърнат в звукозаписно студио. Там той записваше, смесваше и мастерираше своите разностранни аудиовизуални начинания. Използвани са също така и интервюта с дъщеря му Ива Пенкова и с неговия приятел Богдан Бенев-Парамуна от 2023, както и записи от аудио архива на Джони Пенков.
Музика: Георги Дончев. Автор и режисьор: Светослав Драганов.
Първа част на фичъра "Джони и микрофоните" ще чуете в събота, 27 април, от 18.30 часа. Втора част – в следващата събота, 4 май, от 18.30 часа.
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти,..
Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
