Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мария Боянова: Великден е венецът на продължителната подготовка за празника

Снимка: nembg.com

Ако сте изкушени от българската традиционна култура и желаете вашите деца и ученици, а и не само те, да научат повече за нея, докато се забавляват, заповядайте в Националния етнографски музей към БАН. Тук ще намерите отговор на въпроси за празниците и делниците, поминъка и занаятите, митологията, семейството и още много интересни неща. Заедно с експерти от музея ще надникнете във вълшебния свят на етнографията и музеологията, като се проследи историята на една от най-старите културни институции в България. 

За символиката при боядисването на яйцата и употребата на първото боядисано за Великден, подробно са се подготвили в Етнографския музей към БАН. 

Мария БояноваЗа това разказва и в предаването "Следобед за любопитните" Мария Боянова – уредник в музея. 

Червеният цвят е апотропеен цвят т.е. има защитни сили, отблъсква злите сили, затова на новороденото се връзва червен конец на ръката, булото на невестата е в червен цвят, всичко това е, за да се предпазят от лоши очи и магии, уточнява етнологът. 

Червеният цвят се свързва с живота и живителните сили, това е и логиката първото яйце да се боядиса в този цвят, допълва Боянова. Това яйце се поставя пред иконата у дома и на следващата година по неговото състояние се гадае каква ще бъде годината, т.е. ако е лекичко, годината няма да е най-добра, но ако е почти като прясно сварено – годината ще пълна и добра, разяснява Мария Боянова.

Преди години у нас на места старото яйце се е заравяло в градината против градушки. В миналото са се използвали естествени багрила за шаренето на яйцата. Различно са се приготвяли и обредните хлябове от нашите праотци. 

Козунакът у нас навлиза след Освобождението, като преди това са се приготвяли обредни хлябове, върху които са се изрисували уредите на труда, свързани с поминъка на българина, обобщава в предаването "Следобед за любопитните" етнологът. Цяла седмица преди празника дома се подготвя за посрещането на Великден по традиция в България.

Подробности за традициите при подготовката на великденската трапеза можете да чуете от разговора на Ани Костова с Мария Боянова в звуковия файл.

Снимка – Национален етнографски музей към БАН
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54