В спора за златодобива в близост до населените места разногласията се задълбочават. Протестите на жителите на Западна България срещу планираните златни мини, които биха се намирали недалеч от техните домове, не са само повод за дискусии, но и предмет на сериозни разсъждения от страна на различни експерти и граждани. За да разберем по-детайлно какво е на практика предстоящото предизвикателство и как би могло да засегне общностите в засегнатите райони, се обърнахме към някои от ключовите фигури в спора.
На 18 март жители на Божурище излязоха на протест заради проучвателните дейности и добива на злато на територията на общината.
В интервюта за рубриката "Денят делово" на предаването "Нашият ден", Веселин Денев, администратор на създадената връзка с казуса Facebook група "Не на златодобива в общ. Божурище", Михаил Славчев, общински съветник и активист, както и инженер Георги Андонов, споделиха своите опасения.
"Това, което ни обединява, е желанието да живеем спокойно и в една чиста среда", казаха те. "Не мислим само за нас, а за нашите деца и бъдещите поколения, тъй като ефектът от един такъв рудник ще се разпространява десетки години."
Те подчертаха, че планираната територия за златодобив е значителна – 194 квадратни километра, която засяга части от пет общини. Това включва Божурище, Банкя, Брезник, Сливница и Драгоман. Ако дейностите продължат, територията, която инвеститорът има разрешение за добив, ще бъде още по-голяма. Това създава загриженост за възможните негативни въздействия върху околната среда и здравето на хората.
Един от основните аргументи на противниците на златодобива е свързан със запазването на природните ресурси и биоразнообразието. "Ако това се случи, е неизменен факт, природата ще бъде унищожена, – заявиха те. – Там, където е планирана въпросната проучвателна дейност, всъщност е 100% горска местност. Ако след сондажите инвеститорът пристъпи към добив, тази гора ще изчезне."
Освен това противниците на златодобива изразиха загриженост относно замърсяването на въздуха, което може да бъде предизвикано от открития добив, включително използването на взривове и химически реагенти. Тези процеси могат да доведат до генериране на фини прахови частици във въздуха, което може да има сериозни последици за здравето на хората и околната среда.
Чуйте в звуковия файл.
Все повече съвременни изследвания казват, че обувките, които носим, имат решаващо значение за здравето на телата ни. Бързите масови производства на обувки казват, че можем да носим всичко, стига то да ни е по джоба. Занаятчийските производства на обувки казват, че е важно да запазим човешкото лице на всеки един занаят, следователно – човешките..
На Петдесетница своя рожден ден чества и основаната от Христос Църква, защото тогава тя бива осветена от Св. Дух, Който остава завинаги в нея, за да я ръководи като продължителка на човешкото спасение. Св. Йоан Златоуст уподобява живота на море, което всички трябва да преплуваме, а основаната от Бога Църква на кораб, който никога не потъва, защото..
Защо у нас голяма част от политически партии и проекти с националистически уклон водят началото си от Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Спас Спасов , кореспондент на "Дневник" във Варна. "Трите "В"-та, както станаха известни през последните седмици – "Воля", "Възраждане" и "Величие" – съвсем не очертават цялата тенденция...
Светът на Силвия Абрашева от Пловдив е пъстър и следователно пъстър е светът и на всички онези, които носят облеклата и ползват аксесоарите и предметите за бита, които Силвия шие в малкото си ателие в пловдивския квартал "Тракия". Освен шивач и дизайнер на кройките, Силвия е и дизайнер на десените, които отпечатва на бял плат. И всичко това..
Тази седмица се навършват 10 години от фалита на КТБ – Корпоративна търговска банка. Три години по-късно през 2017-а излезе книгата "Държавата КТБ" на разследващите журналисти Зорница Маркова, Росен Босев, Николай Стоянов и други колеги. Книгата бе част от проекта "КТБ: какво се случи?", чийто ръководител бе Георги Ганев , икономист, програмен..
Защо у нас голяма част от политически партии и проекти с националистически уклон водят началото си от Варна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Актрисата Мимоза Базова, която е вече 46 години част от трупата на Театър "Българска армия" тази година беше удостоена с почетен "Аскеер". Тя завършва..
Две години преди честването на своя 100-годишен юбилей, Международния музикален фестивал "Варненско лято" открива поредното си издание с концерт, събрал в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg