Ако в края на миналия век езиковеди наблюдават отделни случаи на произнасяне на звука "л" като "у", днес те говорят за масово явление в речта. Вече е рядкост да се чуе "нормативното" българско "л".
Въпреки някои мнения, че проблемът се дължи на диалектни особености, експерименти и наблюдения, проведени в различни части на страната, показват неговото повсеместно разпространение.
"Смятаме, че по-скоро явлението е социо-фонетично и няма диалектно влияние, това сме го доказвали с множество експерименти", казва доц. Гергана Падарева, преподавателка в Югозападния университет, която повече от десетилетие изследва тенденцията. В случая не може да се говори и за артикулационни проблеми, тъй като пред гласните "е" и "и" звукът се изговаря като "л" от всички.
Какво е обяснението за появата на това произношение и масовото му разпространение. Според доц. Падарева " то е тръгнало може би от сленга на софийските младежи. Постепенно то става маркер за престиж и се налага сред носителите на българския език, които са на по-млада възраст. Постепенно обаче дотолкова се разпространява и в момента, както всички сме свидетели, като си пуснем радиото и телевизията, почти повсеместно чуваме "уъ" вместо "л".
Днес някогашните млади вече са родители, учители и логопеди и предават на децата тъкмо това произношение, за да се стигне до куриозната ситуация, за която споменава доц. Падарева, да се опитват да коригират нормативното "л" като неправилно.
Проблемът е, че особено при по-малките това води до правописни и по-рядко до смислови затруднения и грешки. Освен че изписват така, както чуват "ореу", "гуава" вместо "орел", "глава", може да напишат "палза", "калза" вместо "пауза", "кауза".
Според доц. Гергана Падарева процесът едва ли е обратим, а подобни тенденции се наблюдават и в други езици.
Чуйте разговора в звуковия файл
На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..
Марко Видал е поет, но също така и преводач от български на испански език. Човек, който обича да пътува чрез езиците и културите. Издател на едно съвсем малко и ново издателство, посветено на превода и популяризирането на литературата на малките езици. А само една малка част от неговите литературни маршрути минават през Испания, България, Узбекистан...
152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...
На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..
"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които..
Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да..
"Небе, голямо колкото земята. С перо и четка за Добруджа" – така е озаглавена антологията, която наскоро излезе от печат и предстои да бъде представена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
