"Абсурдните и превзети изразни средства, възприети от немалко хуманитаристи, повечето от които и представители на университетските и академичните среди в България, често комбинирани с опита да се прикрие слаба или отсъстваща консистенция на текста" – цитат от статия, публикувана в "Литературен вестник", в която проф. д-р Амелия Личева разглежда проблема за академичния език. Авторът на статията гостува в "Нашият ден", за да говори за необходимостта интелектуалният елит да се доближи до езика, на който общуват хората извън академичните среди.
Проф. д-р Амелия Личева е декан на факултет "Славянски филологии" и директор на магистърска програма "Преводач/Редактор" на СУ "Св. Климент Охридски". Тя споделя, че темата винаги я е вълнувала: "Мислех си дълго време, че това беше проблем на 90-те, защото тогава цялата хуманитаристика тръгна с един почти жаргонен език. Беше много модерно да се говори неразбираемо. Мислех си, че това е преодоляно, че по някакъв начин всички сме разбрали, че сложните неща могат да се кажат просто. Май не е така и продължава такава линия на едно, бих казала, умишлено усложнено говорене, което наистина отблъсква – то отблъсква както читатели, така и самите студенти по някой път." Ето защо за проф. Личева е важно хуманитаристите, хората на науката да култивират едно нормалн оговорене.
Важните неща трябва да се изговарят на неусложнен език. Като пример, проф. Личева посочва интелектуалецът Жак Дарида. По време на негово гостуване у нас впечатление прави достъпният език, с който Дарида борави – едно ясно говорене и пред професионална, и през любителска публика. Да се говори на актуални, съвременни теми, които имат отношение към заобикалящата ни реалност, е другата необходимост, на която гостът обръща внимание. По думите на професора, ако хората на науката винаги гледат назад към познанията си за миналото и традициите, рискуват да представят едно знание, в което никой не се припознава.
Проф. Личева споделя, че наблюдава склонност към подражание на тежкия академичен стил от страна на студентите. Резултатът представлява неумела употреба на неясна терминология, която създава впечатление за самоцелност. Да се опитваме да говорим малко по-интердисциплинарно, призовава своите колеги проф. Личева. Хуманитаристиката има смисъл и приложение в развитието на света – това е нещо, което трябва да бъде доказано на студентите по един разбираем и вдъхновяващ начин.
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл:
В Столична библиотека, Американски център, се състоя паметна вечер по случай 110 години от рождението на писателя и кинодраматург Павел Вежинов. Премиерно бяха представени неиздаваните от преди 80 години две дебютни негови книги с разкази под авторската му редакция "Улица без паваж. Дни и вечери", деветото издание на "Нощем с белите коне" и "Павел..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста, отбелязва негова годишнина – тази година той навършва 70 години. Изложбата се нарича "Близо до сърцето" и включва портретни рисунки и колекция от скулптури на големи български интелектуалци –..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..
"Моите истории" се наричат двата тома, които Георги Борисов представя тази вечер в Софийската градска художествена галерия. Те обхващат дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година. Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои стихотворения, мисли и наблюдения, философски есета..
Кураторът Иво Милев и фотографът Стефан Н. Щерев започват изследователски проект, който представя творчеството на видния европейски скулптор Михайло Парашчук , посветил живота си на България. Документалната изложба "По следите на Михайло Парашчук ", с материали от Държавна агенция "Архиви" и съвременни фотографии на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
