Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Идентичност и народопсихология: Какво ни прави българи?

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

В края на февруари преди 125 години излиза прословутата статия на Константин Иречек, в която той споделя свои наблюдения върху политическия живот в България и върху характерни тогава черти на българите. Днес психологът и университетски преподавател д-р Ясен Димитров, автор на книгата "Какво ни прави българи: разкриване маркерите на българската идентичност" в качеството си на специалист по народопсихология, споделя в "Нашият ден" доколко тези черти са характерни за облика на съвременния ни сънародник.

Партизанщина в политическия живот, разделение, недобронамереност са едни от характерните български черти, според Иречек. Д-р Димитров коментира тяхната актуалност: "Има две неща, които е хубаво да изговорим тук. Първото е – кога го пише това Иречек? Иречек го пише в период, когато самият той е разочарован и вече не е министър, а той е министър в едно правителство, което оспорва Търновската конституция, т.е. иска България да не бъде толкова демократична. Второто е, че наистина тези процеси ги наблюдаваме и сега и те са свързани много с това как ние българите се държим в кризи – спасяваме се поединично."

Включът към българската народопсихология, според госта, се крие в травматична идентичност, изграждана в хода на нашата национална история. Това колко сме страдали и механизмите с които сме оцелели оказват влияние на нашето поведение и до днес. Семейството е станало едно затворено общество и българинът се отнася недоверчиво към хората във външния свят – една устойчива тенденция. По думите на д-р Димитров, травмата е повече от 50% от отговора, а подобна травматична симптоматика не е типично балканска. Например шотландците по подобен начин се делят на кланове и страдат от своята затвореност, обяснява психологът. 
Що се отнася до произхода на българската травма, тя има два озточника. От една страна, влияние е оказало турското владичество, което е подсилено в българското самосъзнание от образователната система. Комунизмът е по-болезнената травма за днешното общество, според д-р Димитров. Той е утвърдил у българина чувтсвото за страдание и идеологическа потиснатост. "Лечението е да правим неща, които не са много нашенски.", съветва психологът, според който социалното доверие е ключовият ход.

Втората половина от травматичната идентичност на българина д-р Димитров обяснява по следния начин: "Ние сме силно индивидуалистично общество, като култура. Всичките Балкани сме такива. Имаме нужда от силно очертана властова фигура, която да следваме. Хем ни се иска да има демокрация, хем демокрацията много не ни приляга." Това обяснява постоянното търсене на силна фигура, която да е контейнер на властта и контейнер на отговорността - по възможност силно митологизирана, казва гостът в предаването.

Според д-р Димитров деленето на лагери не е характерно за всички общества – много хора умеят да вземат решение с ясното съзнание, че към момента това решение не е изгодно за тях, но в по-дългосрочен план може да стане. При нас краткосрочното мислене е характерно, заявява той. 

В края на интервюто гостът обръща внимание, че в много книги е писано за психологията на българите. Самият Иречек на някои места прави положителни заключения и дава позитивни отзиви – например, че сме народ с голям потенциал. Това вглеждане в негативната народна характеристика отново е травматичен симптом, който трябва да преодолеем, смята д-р Ясен Димитров. 

Целия разговор чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

На тринайсти без суеверия

В тринайстия от началото на годината петък водещите на "И рибар съм, и ловец съм" без излишни суеверия отправят поглед към ловните полета – Асен Масларски от студиото в София, Росен Мирчев от изложението "Природа. Лов. Риболов" в Пловдив, на което ще бъде посветено следващото предаване. Този път можем да чуем: - Отзвук от състезанието на стрелбищен..

публикувано на 31.03.25 в 16:45
Росен Маринов

Захвърлен в природата

Преди осем години Росен Маринов от Горна Оряховица купува заедно със семейството си двете последни оцелели къщи в отдалечена махала на севлиевското село Кръвеник и започва да възстановява както къщите, така и пасищата в района. До къщите се стига трудно, въпреки усилията на Росен да облагороди пътя. През 2022 г. той се установява за постоянно в..

публикувано на 31.03.25 в 15:10
Теодор Цеков

Антон Митов представя: Логиката е нарушена

Водещият на предаването и Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg, по следите на европейските и световни събития. "Как тракторът кротко пасеше" – за съдържанието на тридневни запасни пакети за оцеляване в плана на Европейската комисия, или закъде сме без маникюристи, педикюристи и карти за игра? Възходът на европейските крайнодесни партии...

публикувано на 31.03.25 в 12:58

10 години Българско пещерно дружество: Постижения и предизвикателства

В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този..

обновено на 31.03.25 в 11:56
Маттео Де Кринис, пастор Трайчо Стефанов, Ана-Мариа Кръстева,  Александър Йорданов и Белослава Ленчева

Екология на душата

"Екология на душата" е поредния междурелигиозен семинар за младите хора на България. Форумът събра близо 50 участници от 6 религиозни традиции от 13 населени места на България. Той е организиран от сдружение "Мостове" и Национален съвет на религиозните общности в България. Как младите хора, успяват да намерят път към различния, за диалога, за..

публикувано на 31.03.25 в 11:05