Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антарктика – непознатата южна земя

Гл. ас. Гергана Георгиева, Ани Костова, Васил Гурев и доц. Весела Евтимова (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя (Тера аустралис инкогнита). Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. 

България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по-бързо да стигнат до своите отговори, заяви в предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя.

На Антарктида отидохме с идеята да инсталираме първата българска сеизмична станция, за да може да работи постоянно там, съобщи в предаването физикът гл. ас. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Следващата година тя отново ще бъде част от българската експедиция до ледения континент, тъй като вече е изготвен проект, за който са намерени и средства. Планирано е поставянето на още една сеизмична станция на един от съседните острови, сподели още Георгиева.

11 пъти е участвал в български експедиции до ледения континент ядреният физик Васил Гурев. Антарктида е едно удивително място с невероятна природа и условия и съвсем доскоро е ненаселен район, сподели Гурев. В началото е ходил по една-две седмици, без да среща никого. За първата българската къщичка – "куцото куче", специфичните условия и трудности за живот и работа и за ледниците, които запечатват информация за отделните периоди, живота и неговото развитие, разказва физикът. Това може да подпомогне изследването на климатичните промени през годините. В началото изследователската работа се осъществява с използването на класическите средства на геодезията, а днес има нови методи и постижения в изследването на ледения континент.

Благодарение на полярните програми, които се развиват през годините, се увеличават и възможностите за нови изследвания и работа на млади учени. Повече за опита и работата на доц. Весела Евтимова, гл. ас. Гергана Георгиева и ядрения физик Васил Гурев , чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Строгият" или "готиният" – за първата среща на учителя с учениците

Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..

публикувано на 29.09.24 в 10:25

БАН работи за отворен достъп и цифровизиране на националното културно и научно наследство

Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас .   "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..

публикувано на 27.09.24 в 16:05

Сливенската текстилна гимназия

Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..

публикувано на 27.09.24 в 13:15
Откриване на Великото народно събрание във Велико Търново 1879 г.

Поборници и строители

Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..

публикувано на 25.09.24 в 17:32
Проф. Владимир Пилософ

Модерни времена

Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..

публикувано на 24.09.24 в 12:25