Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Антарктика – непознатата южна земя

Гл. ас. Гергана Георгиева, Ани Костова, Васил Гурев и доц. Весела Евтимова (от ляво надясно)
Снимка: БНР

Антарктика вдъхновява множество географски открития в миналото, включително търсенето на митичната Непознатата южна земя (Тера аустралис инкогнита). Антарктика всъщност се нарича регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан – около 20% от Южното полукълбо. 

България установява постоянно присъствие в Антарктида през 1988 г., когато е построено българското убежище на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови, обявено за изследователска база "Св. Климент Охридски" през 1993 г. В края на същата година е регистриран Научен институт в София, наречен Български антарктически институт (БАИ). С решение на Министерския съвет от 1998 г. той е определен за национален оператор на дейността на Република България на Ледения континент. БАИ организира ежегодни антарктически експедиции и стопанисва българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. В експедициите през годините участие вземат специалисти в различни области като геология, геохимия, геофизика, метеорология, биология, медицина и т.н. Резултатите от тези научни изследвания са отпечатани в множество български и международни специализирани издания.

Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по-бързо да стигнат до своите отговори, заяви в предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя.

На Антарктида отидохме с идеята да инсталираме първата българска сеизмична станция, за да може да работи постоянно там, съобщи в предаването физикът гл. ас. Гергана Георгиева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Следващата година тя отново ще бъде част от българската експедиция до ледения континент, тъй като вече е изготвен проект, за който са намерени и средства. Планирано е поставянето на още една сеизмична станция на един от съседните острови, сподели още Георгиева.

11 пъти е участвал в български експедиции до ледения континент ядреният физик Васил Гурев. Антарктида е едно удивително място с невероятна природа и условия и съвсем доскоро е ненаселен район, сподели Гурев. В началото е ходил по една-две седмици, без да среща никого. За първата българската къщичка – "куцото куче", специфичните условия и трудности за живот и работа и за ледниците, които запечатват информация за отделните периоди, живота и неговото развитие, разказва физикът. Това може да подпомогне изследването на климатичните промени през годините. В началото изследователската работа се осъществява с използването на класическите средства на геодезията, а днес има нови методи и постижения в изследването на ледения континент.

Благодарение на полярните програми, които се развиват през годините, се увеличават и възможностите за нови изследвания и работа на млади учени. Повече за опита и работата на доц. Весела Евтимова, гл. ас. Гергана Георгиева и ядрения физик Васил Гурев , чуйте в звуковия файл:

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Богдан Петрунов

Академичен поглед...

Върху значими проблеми дискутирахме заедно с акад. Богдан Петрунов. Опитен учен, лекар и преподавател, дългогодишен ръководител на Националния център по заразни и паразитни болести, акад. Петрунов е доайенът на българската алергология. Много са неговите ученици и последователи, а лично той едва преди няколко месеца прекрати активната си лекарска..

публикувано на 08.04.25 в 17:54
Мария Николчева и Емануил Христов

Образованието на ромските деца – единственият път за измъкване от бедността и надежда за по-добро бъдеще

По повод 8 април – Международния ден на ромите , гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под..

публикувано на 08.04.25 в 14:31

Литературата в училище – да поговорим за съдържанието, но и за смисъла и целта

Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от различни подбуди. Масово възпламеняване предизвикват обикновено медийни заглавия от сорта на: "Махат Вазов, Ботев, Вапцаров…". Дали обаче обществото ни е готово за сериозния разговор по същество..

публикувано на 08.04.25 в 13:20

Звезден прах, или невидимите частици, които ни заобикалят

В днешното издание на предаването "Време за наука" имахме възможността да се потопят в темата за звездния прах и космическите явления, благодарение на д-р Петя Янчулова Мерика-Джоунс , гост-лектор на "Следите на сътворението. Звезден прах." , събитие на Рацио, привлякло вниманието на мнозина, любопитни за тайните на вселената. Звезден прах:..

обновено на 08.04.25 в 13:20
Мария Христова танцува върху какаовите зърна според обичая в Гренада

Истории от какаовите земи – Епизод 1: Да танцуваш върху какаови зърна в Гренада

С Мария, Анна и Антон тръгваме на едно пътешествие из екзотични места – там, където какаовият плод е приютен под щедрите сенки на високи бананови палми или отрупани с манго и папая дървета. Островът, на който отиват е Гренада и е сред многото в Карибския басейн. А Мария, Анна и Антон, не просто търсят приключения сред джунглата на "Какаовия колан"...

публикувано на 07.04.25 в 17:15