Софийските подземия, бункери и потайности – културен потенциал

За потенциалната възможост софийските подземия, бункери и потайности да се превърнат в пространства за култура – разговор в "Нашият ден" с Иво Анев от екип "Историческа баня", създал една от три финансирани от ОП Софияплан концепции за възстановяване на северното и източно крило на Централна минерална баня - София. Съавтор на система за оценка на туристическите дестинации по международен проект DEMINA.

"Аз винаги съм бил любител на неоткритите пространства", споделя гостът в предаването. Началото на целенасочената си работа в тази посока Анев стартира преди години покрай своя изложба в коритото на Перловска река до НДК. Той забелязва, че реката там е мръсна и решава да проучи причината за това. Анев установява, че преливник на канализацията постоянно прелива в Боянската река и при вливането в Перловска река замърсява и нея. Така за Анев започват редица посещения на реките и подземията на София.

Идеята на експерта е тези подземия, предимно бункери, които вече за загубили своята функция и са неподдържани, да бъдат превърнати в културни пространства. Такъв е бункерът в Южен парк, построен, за да обслужва нуждите на работниците от тухлената фабрика, или бункерът до Бизнес център "Сердика", където е бил Обувният завод. И двата бункера са строени по времето на Втората световна война, днес са лесно достъпни и крият някои опасности в неподдържано състояние.

Според Анев, когато тези пространства започнат да се използват, ще бъдат поддържани и не само няма да представляват опасност за хората, но ще станат част от нашето културно наследство.

"По официални данни на територията на България има 551 бункера, от които под 300 могат да се използват. София разполага с най-големия бункер за местното население, за над 900 хиляди души – това е метрото", съобщава Анев. Той обръща внимание на факта, че бункерите не са създадени за дълъг престой в тях. По време на Втората световна война местното население се крие в подземията и след това отива в провинцията. Според Анев при необходимост, в условията на една модерна война, отново би се процедирало по сходен начин.

Анев вярва, че културната функция на неизползваемите бункери е нужна на София, която е "изгубила част от туристическото си лице". По света има успешни примери за подобни пространства.

Един от главните проблеми на града, според Анев, е замърсяването на реките и изчерпаният капацитет на канализацията. Реките са относително чисти, преди да осъществят контакт с канализационната система на града. Замърсяването се забелязва съвсем ясно там, където Боянската река и Перловската река се вливат една в друга. Анев обяснява по какъв начин работи градската канализационна система и добавя, че "за да бъде възстановена една канализация, се изискват средства – и то много големи."

Изложбите и фестивалите, които в последните години усвояват речните корита в града, са добър начин да бъде привлечено общественото внимание към проблемите и потенциала на софийските реки.

Анев споменава и още един проблем, който е възможно да възникне в най-скоро време. Той е свързан с тръбите до Централна минерална баня, по които минава водата, която помпената система довежда до повърхността през чешмите. Съоръжението е изградено през 50-те години на миналия век и отдавна тръбите не са ревизирани. Има нужда от инвестиции и поддръжка, за да остане минералната вода достъпна и използваема.

За предстоящата втора среща - дискусия в Народното читалище "Алеко Константинов 1897" Анев споделя: "Първоначално хората са развълнувани от тези неизвестни пространства. Като че ли най-вече идват заради бункерите, може би заради войната. Но разкривайки другите пространства, колектора на Перловска река и това, което се случва, хората започват да се вълнуват повече от тези теми. Това се усеща и по въпросите."  

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл: