Едно научно откритие счупи парадигмите в своята сфера. Преди пет години екип от учени откри куриозна находка – непозната досега гигантска бактерия, видима с просто око. Никола Кереков разказва за научния пробив в "Науката не спи":
Бактериите са много микроскопични организми – това е известен за всички факт. Те са обитатели на един невидим микросвят. Невидими са както за окото, така и за обикновения телескоп. Това универсално твърдение е победено от наскоро намерената най-голяма бактерия. Тя е с нишковидна форма, дълга е цели в 2 см – или казано с други думи – по-голяма е 1000 пъти от нормалната бактерия. Откритието става съвсем случайно под долната повърхност на мангровите листа на Карибите.
В продължение на 5 години нейните откриватели я идентифицират и изследват. Трябвало да бъдат напълно сигурни в същността ѝ, преди да я представят на научната общност.
Бактерията се различава и по своята вътрешна структура. В нея не цари обичайният за всеки прокариотен организъм хаос. Генетичният материал на голямата бактерия, където е кодирано нейното ДНК, се съдържа в особена мембранна торбичка. Това я приближава до строежа на еукариотните клетки, съдържащи различни органели.
Геномът на бактерията все пак няма нищо общо с този на еукариотните организми. Наблюденията на учените разкриват на какво се дължи феноменалният размер на бактерията – нейното тяло не извършва клетъчно деление, а пъпкува в своите краища. Някои от гените за удължаване на бактериалното тяло са дуплицирани –това ѝ помага да расте.
Размерът на бактерията е форма на адаптация срещу врагове – една миркоеволюция. Учените не са установили нейния естествен враг.
Следователно засега тя е непобедима в микросвета.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Фондация "Красива наука" организира множество любопитни събития в София, Видин и Монтана – какво и къде може да се види в последните дни на септември, разказва Любов Костова от фондацията. Науката отива на места, където не е била досега чрез поредица от уъркшопи и презентации. Днес и утре (24-25 септември) пътуващият фестивал ще бъде във Видин,..
На днешния 27 септември отбелязваме Европейския ден на спорта в училище, а темата за физическата активност на подрастващите придобива все по-голяма важност..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува Ана-Мария Кръстева , водеща на предаването "Благовестие", която сподели подробности за..
Фрий джаз концертът на годината – нещо невиждано за плахата и почти девствена за тази музика София (*на Акира Саката & Entasis в разгара на изтеклото..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
