"Имаме доста публицистика, написана след 1989 година, когато вече имаше възможност да се разкриват престъпленията на комунистическия режим – но публицистиката много често е небрежна. Трийсет години след промените в България все още нямаше сериозно изследване на писателите и Народния съд, накрая се хванах и го направих. Но за мен този дефицит беше доста стъписващ. – казва проф. Пламен Дойнов, ректор на НБУ, за причините за написването на новото му изследване "Освен терора: Моделиране на новия писател на НРБ.1944-1956".
"Непосредствено след 9-и септември имаме много жертви, извън столицата също, не само на писатели, но и на водещи журналисти. С един замах, много бързо, още първите месеци след 9-и септември се премахват потенциално опозиционните автори, има и художници като Райко Алексиев. Без съд и присъда, извлечени от домовете, убити или самоубити. Има един много бърз хуманистичен извод , който можем да направим, че насилието в името на каквото и да било няма никога, никакво оправдание."
Според проф. Дойнов сложното за анализ е, че епохата на комунизма не е кратка и не е еднаква. В нея има различни периоди – на размразяване и стагнация. Така че е трудно да се обобщи на едро, нюансите и разликите в различните години са твърде много.
"Тенденцията по завръщането на риториката от тези размирни години е тревожна, защото е симптом за политически и геополитически очаквания. – смята проф. Дойнов – Лепеното на етикети е много характерно за тази епоха, да наричаш някого "фашист" – това е абсолютната лексика на комунистическите функционери до 1955-56 г. Този филм сме го гледали, това е хранителната среда на насилието. Историята никога не се повтаря буквално, но се завръща със свои забравени гласове и недозабравени вождове. Трябва да я познаваме добре, за да видим когато се завръща."
Чуйте проф. Пламен Дойнов в "Какво се случва".
Снимки – БГНЕС и НБУ
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg