Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Честит рожден ден на уникалната Валя Балканска!

| обновено на 08.01.24 в 09:32

На днешния 8 януари светът отбелязва рождения ден на изключителната българска народна певица Валя Младенова Балканска. Тя е родена през 1942 година в село Арда, България, в семейство с българо-мохамедански корени.

Валя Балканска става известна не само в България, но и по целия свят със своето изключително изпълнение на народната песен "Излел е Делю хайдутин".  Записът става нейния символ и дори е включен във Златната плоча на американските космически апарати "Вояджър 1" и "Вояджър 2". Този жест на признание към музиката и култура на България превръща Валя Балканска гордост не само за страната, но и за целия свят.

Кариерата на Валя Балканска започва през 1960 година, когато става солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопи" в Смолян. Тя продължава да пеe и да съчетава изкуството си с българската култура през годините, а през 2002 г. е удостоена с орден "Стара планина" за своите изключителни постижения в областта на певческото изкуство.

През 2003 година Валя Балканска е удостоена с наградата "Нестинарка" на Международния фолклорен фестивал в Бургас, което потвърждава нейната важност и принос към запазването на българската фолклорна традиция.

Също така певицата е номинирана за държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" през 2005 година, което отразява нейната голяма роля в културния живот на България. През декември 2005 година народната певица получава своята звездна плоча в българската Алея на славата, което я утвърждава като икона на българската музикална сцена.

Чуйте в звуковия файл думи и изпълнения на малко известни народни песни от 1994 г., изпълнени пред микрофона на Румен Стоичиков, съхранени в Златния фонд на БНР. 

Уикипедия
По публикацията работи: Зоя Димитрова
ВИЖТЕ ОЩЕ

Лекции за българско изкуство в ново квартално пространство

"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..

публикувано на 16.02.25 в 12:15

Философската поезия на Цочо Бояджиев в спектакъл на "Сфумато"

Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..

публикувано на 16.02.25 в 08:45

Обявиха победителите в VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем"

Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..

публикувано на 15.02.25 в 09:45

Ана Андреу Бакеро: Беше трудно, но важно да намеря баланса между емоции и историческа реалност

"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..

публикувано на 14.02.25 в 16:35

Даниел Келман за изплъзващите се послания на историческото

Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм.  Пабст остава спорна фигура и до днес..

публикувано на 14.02.25 в 16:25