Бюджетът за култура остава с много неизвестни

На 14 ноември 2023 г. в сградата на Народното събрание се проведе кръгла маса на тема "Устойчиво финансиране на българската култура". Организатори на събитието бяха парламентарната комисия по култура и медии, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в Република България и Обсерваторията по икономика на културата.

"Министерство на финансите излезе за първи път от десетилетия с анализ по отношение на музеи, галерии, библиотеки и читалища. И той по своята същност излиза от задачата, която Министерство на финансите има да остойностява публичните политики, от една страна, и да провежда анализ, разход, ползи, икономически и социален анализ. Но този анализ реално е една счетоводна снимка какво се случва в тези културни институции."

Това казва в интервю за БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата.

Не е работа на Министерството на финансите да изготвя чисто счетоводни анализи в сферата на културата. По думите ѝ един анализ в културата не може да изключва социалните елементи, които са водещи за културните дейности и социалните ефекти, които те създават като културни институции или като културни дейности, насочени към българските граждани, насочени в отделните региони на страната. Няма балансирано развитие на отделните региони в страната по отношение на културните дейности и  културното потребление се свива особено в по-малките населени места.

"Този анализ разбуни духовете в културната общност, тъй като той не дава отговори как ще вървим по-напред и по-нататък по отношение на равния достъп до културни дейности, въпросните институции представляват и най-широката мрежа на културни институции“, посочва още тя.

• Национална стратегия за култура не може да се случи върху фона на намаляващи публични финанси

През последните 33 години имаме проблем с политическата оценка за ролята на българската култура, за обществото, за икономиката, като национална ценностна система, и нейното изграждане. Защото процентът от БВП е израз на политическата заявка и оценка на политическия елит за този сектор.

Проучвания в 9-те държавите в Централна и Източна Европа показват, че делът от БВП за култура и обществени медии варира от 0.8% до 1.3%, докато в България е 0.5% и остава константа до следващата 3-годишна средносрочна бюджетна прогноза. 

"Една много важна част от културния сектор са обществените медии, които много често в културата се изпускат, и ние говорим само и единствено само за културните дейности. Ние имаме 0.1 процентен пункт от БВП за обществени медии. Това са БНР, БНТ, БТА и Съветът за електронни медии, като регулатор. Докато в централноевропейските държави този дял варира между 0.2 до 0.3 процентни пункта. Около два-три пъти е по-ниско финансирането като процент от БВП“, пояснява тя.

Това е една неприветливост по отношение на  обществените медиите, която следва да се променя, защото и обществените функции, и все по-големите очаквания на българските граждани си струва да бъдат обезпечени със създаването на изключително качествено програмно съдържание, за което са необходими средства и капиталова субсидия. 

По отношение на медийна грамотност и на политики, които са свързани с нея, обществените медии са двигател в тези процеси. И тази програма следва да бъде остойностена и да бъдат насочени доста по-големи публични финанси.

"Една от големите задачи в група "Култура" в държавния бюджет – и тя все още е на дневен ред – е осигуряване на достойни възнаграждения на заетите както в публичните културни, така и в обществените медии, за да няма подценяване на творческия труд, да няма подценяване на заетите и наетите в сектора от гледна точка на ниски възнаграждения“, казва още Диана Андреева.

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.