Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образованието не просто е важно, то е най-важното за функционирането на обществото

"Ще успее ли науката за прилепите да разреши проблемите, застрашаващи съществуването на човешката цивилизация? Разбира се, че не. Но може да вдъхнови тези, които ще намерят решенията", казва Антония Хубанчева по повод театралната инсталация "Малкият голям свят на прилепите", създадена от нея, Гергана Димитрова и театралната формация 36 маймуни.

"В голяма степен успеха на научния театър се дължи на нестандартните пространства, в които се представя. Свикнали сме да приемаме природо-научните музеи като застинали във времето места, а те отдавна не са такива. По време на тези спектакли публиката е действащо лице, провежда експедиции, впуска се в приключения и прониква в места, които иначе са недостъпни за посетители.

В Черни Осъм например нахлухме в мазетата и необитаемите пространства на музея и благодарение на всички похвати на театъра и усилията на сценографите се получи неузнаваемо, вълнуващо, филмово изживяване. Децата се вълнуваха и задаваха въпроси, включително лични – какво е да си учен, как съм се подготвила, била ли съм добра в училище?

Не, не бях добра в училище. Имах дислексия, за която дори не подозирах. Горивото, което ти трябва, за да бъдеш учен, е ентусиазмът, никой не се ражда начетен, това е нещо, което можеш да придобиеш, но за да поемеш и продължиш по научното поприще, са ти нужни и ентусиазъм и любопитство.

Стремежът към знание е присъщ на всяко дете и не бива да го притъпяваме. Децата също така имат естествен усет за отговорност и лесно разбират как всяко наше действие може да има последствия, които да засегнат и други същества.

Продължавам да вярвам, че Homo Sapiens може да е разрушителен в природата си, но човешкото общество и човешката природа са безкрайни и умеят да бъдат съзидателни и да поправят нанесените щети. Това рядко попада в новините, но ние експоненциално напредваме в поправянето на баланса и на белите, които сме нанесли и върху себе си и върху околната среда", казва Антония Хубанчева, учен прилеполог, специалист в областта на сензорната екология и биоакустиката, докторант към Института по орнитология Макс Планк и към Института по Биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. 

А следващите издания на  инсталацията "Малкият голям свят на прилепите" са на 16 и 17 ноември в "Дома на хумора и Сатирата" в Габрово и на 22, 23 ноември в Регионален природонаучен музей, Пловдив.

Разпространението на инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" през 2023 г. в с. Черни Осъм, гр.  Габрово и гр. Пловдив се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации" и програма "Едногодишен грант`22".

През 2022 г. инсталацията "В малкия голям свят на прилепите" се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура“ програма "Публики`21" и в партньорство с Националния природонаучен музей при БАН и Интеркултура Консулт.

Снимки – БГНЕС и личен архив
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42