"Подгонени от лютите вихри на едно никога непреставащо, но понякога страшно избухващо варварско насилие, хиляди, много хиляди българи през изтеклите последни два века са потърсвали и намирали спасение и убежище далеко на север, зад Дунава. След всяко въстание, след всяка война на българска земя руквали са потоци бежанци от всички краища – от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония. Пред ужаса от страданията и смъртта те са изоставяли в старите си жилища и селища всички веществени богатства. Носили са само онова, което не е могло да им се отнеме: яките български души, здравите и силни български ръце. Тези души с търпение, тези ръце с труд са обръщали за малко време диви пущинаци в китни градини, изграждали нови селища, въздигали са нови църкви и училища – съкровищници на българския дух.
Такава е накъсо историята на всички български бежанци във всички времена. Такава е и на българите, преселени в Бесарабия."
Така започва статията възвание "За ония, които запазиха духа си", написана от Димитър Тодоров, главен секретар на всебългарския съюз "Отец Паисий", и публикувана в единствения брой на вестник "Българска Бесарабия", издаден на 28 ноември 1938 г. по случай 100 години от освещаването на болградската катедрала "Свето Преображение Господне" и 80 години от откриването на Болградската мъжка гимназия. Тогава се приема предложението датата 29 октомври (16 октомври по стар стил) да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Избухването на Втората световна война осуетява изпълнението на това решение.
60 години по-късно – през 1998 г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма "Христо Ботев", член на дружество "Родолюбец", потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник "Българска Бесарабия". Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма "Свето Преображение Господне" в Болград, да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината във и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден за памет, признателност и обич е посветено поредното предаване "За думите", в което гостуват Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", поетесата Татяна Танасова, родом от Молдова, и студентката от Одеса Ана Неделчева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – Единъ Завѣтъ
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..
Четиринадесетата международна конференция "Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство" (DiPP 2024) започна в Бургас . "Конференцията цели да представи иновации, проекти и научни и научно-приложни разработки в областта на цифровото документиране, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и..
Професионалната гимназия по текстил и облекло "Добри Желязков" в Сливен е създадена през 1883 г. и е едно от първите професионални учебни заведения в свободна България. Още преди Освобождението Сливен се оформя като център на текстилното производство. В региона се отглеждат много овце, а вълната е ценна суровина за производство на платове,..
Септември е месец на българската гордост – на 6-и извършваме Съединението, на 22-и обявяваме Независимостта. Зад всички тези знаменателни събития стоят обаче хората, извършили ги. И ако Денят на Независимостта е повече дипломатически совалки, то Съединението си е истинско народно въодушевление и вдъхновение, извикано от дейността на люде – били..
Под това мото премина разговорът за красивите мигове на израстването и съзряването, но и за отговорността на младите хора. Гост бе проф. Владимир Пилософ: експерт по педиатрия, посветил кариерата и живота си на детското здраве. Той коментира най-наболелите проблеми в тази сфера: педиатричната грижа в България, отношението към ваксините, "завръщането"..
Започва новата сесия за кандидатстване в европейската програма за мобилност в областта на културата Culture Moves Europe – "Културата движи Европа"...
Васил Казанджиев е една от най-ярките фигури на съвременната българска музикална култура, чието творчество е вдъхновение за поколения музиканти и ценители..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
