"Подгонени от лютите вихри на едно никога непреставащо, но понякога страшно избухващо варварско насилие, хиляди, много хиляди българи през изтеклите последни два века са потърсвали и намирали спасение и убежище далеко на север, зад Дунава. След всяко въстание, след всяка война на българска земя руквали са потоци бежанци от всички краища – от Добруджа, Мизия, Тракия, Македония. Пред ужаса от страданията и смъртта те са изоставяли в старите си жилища и селища всички веществени богатства. Носили са само онова, което не е могло да им се отнеме: яките български души, здравите и силни български ръце. Тези души с търпение, тези ръце с труд са обръщали за малко време диви пущинаци в китни градини, изграждали нови селища, въздигали са нови църкви и училища – съкровищници на българския дух.
Такава е накъсо историята на всички български бежанци във всички времена. Такава е и на българите, преселени в Бесарабия."
Така започва статията възвание "За ония, които запазиха духа си", написана от Димитър Тодоров, главен секретар на всебългарския съюз "Отец Паисий", и публикувана в единствения брой на вестник "Българска Бесарабия", издаден на 28 ноември 1938 г. по случай 100 години от освещаването на болградската катедрала "Свето Преображение Господне" и 80 години от откриването на Болградската мъжка гимназия. Тогава се приема предложението датата 29 октомври (16 октомври по стар стил) да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Избухването на Втората световна война осуетява изпълнението на това решение.
60 години по-късно – през 1998 г. Мирчо Сливенски, дългогодишен музикален редактор в програма "Христо Ботев", член на дружество "Родолюбец", потомък на опълченеца Георги Сливенски от Болград, открива сред стари семейни документи екземпляр от вестник "Българска Бесарабия". Така се възражда идеята 29 октомври – датата на освещаването на храма "Свето Преображение Господне" в Болград, да се отбелязва като Ден на бесарабските българи. Оттогава досега Дружеството спазва традицията и заедно с многото полезни свои дела в подкрепа на българщината във и извън границите на страната ни, организира и честването на празника.
На този ден за памет, признателност и обич е посветено поредното предаване "За думите", в което гостуват Галин Георгиев, съпредседател на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец", поетесата Татяна Танасова, родом от Молдова, и студентката от Одеса Ана Неделчева.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимка – Единъ Завѣтъ
Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..
Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..
Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..
Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..
Малко повече от 80 стихотворения, няколко писма – до Мина, до Дора Габе, предсмъртните писма на поета до д-р Кръстев и Тодор Александров и част от автобиографията, която той диктува на Владимир Василев, са включени в двуезично издание, излязло наскоро във Франция. Избраното заглавие е на поетичната антология "Подир сенките на облаците", съставена от..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
