Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Наталия Йорданова представя в галерия "Аросита" своята изложба "Безцветните зелени идеи яростно спят". През последните 10 години Наталия създава светове, които изследват човешката природа, състоянието на човека, емоционалността и отношенията със заобикалящата среда през технологичното взаимодействие. Голяма част от тази творческа дейност..
Едва ли има човек, който не си е задавал поне веднъж въпроса какво би сторил, ако имаше машина на времето. Романът "Преди кафето да изстине" на японския писателТошиказу Кавагучи предлага на своите читатели един интимен и вълнуващ поглед към тази недостижима човешка фантазия. В "Нашият ден" Десислава Желева разказва повече за един от..
В своята нова книга "52 исторически разходки из България" Ели Иванова обръща внимание на малко познати, невероятно красиви места и маршрути, свързани с историята на нашите земи. Изданието не е пътеводител на най-известните исторически забележителности в България. То е разходка из магични места, където историята и красотата на природата се..
В центъра на самостоятелната изложба на художничката Ив Тошайн е мащабната инсталация "Чеиз за Марс". Тя е представена в папската крепост Рока Паолина в Перуджа по-рано тази година. В България идва за първи път, но в умален вид. Мястото е зала 19 на галерия "Квадрат 500", където е разположена и антична гробница от IV век. В заглавието Марс е богът на..
Харита Асумани представя свои творби под името "Добри момчета". Авторката наблюдава и рисува по спомените си мъжете, оставили следа в нейния живот. Това са портрети, вдъхновени от мъже, които са ѝ въздействали окриляващо или са я привличали. Тя казва: "С някои от тях сме имали едва няколко срещи. В това сгъстено време се е случил някакъв..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват..
Пътешествие из улиците на София с трамвай, нарисуван от учениците на 51-во средно училище "Елисавета Багряна". Той е част от съвместния проект "Разкажи ми..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
